Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Докато лиърджетът се спускаше към Северен Израел, пасажерите си спомниха за друг повод за отмъщение. Един от техните герои — Абу ал Абас, само няколко месеца преди това, на 2 октомври 1985 година, плени италианския круизен лайнер „Акиле Лауро“ по най-зрелищния в историята на морското пиратство начин. Ал Абас уби на един от пътниците — Леон Клингхофер, американски евреин в инвалидна количка, като го изхвърли през борда.
Това престъпление предизвика дипломатически скандал, в който бяха въвлечени не само оскърбеният Израел, но и Съединените щати, Египет, Италия, Сирия, Кипър, Тунис и ООП, която нямаше държавен статут. Кризата по Средиземноморското крайбрежие продължи дълго време, което привлече общественото внимание към похитителите и разкри егоистичните подбуди, които в Близкия изток определяха отношението към тероризма. Отвличането на круизен лайнер, който превозваше към Израел така чаканите чуждестранни туристи с твърда валута, придружено с убийството на един от пасажерите, предизвика вълна от нерешителност. Всъщност убийството беше извършено на италианска територия, на кораба „Акиле Лауро“, регистриран в Генуа. Ала Италия беше много уязвима за терористична дейност и държеше инцидентът да бъде разрешен тихомълком. Съединените щати пък искаха справедливост за своя убит гражданин. Из цялата страна се появиха надписи: „Не губете присъствие на духа, отвърнете им подобаващо.“ Най-накрая, след като в продължение на няколко дена заемаха заглавните страници на всички големи вестници, похитителите се предадоха на египетските власти, които им разрешиха да напуснат страната и с това разгневиха Израел.
Много от пътниците на лиърджета се питаха дали няма да бъдат задържани в някой израелски затвор като акт на отмъщение. Самолетът се приземи заедно с двата бомбардировача на военно летище в Северна Галилея. Там ги очакваше екип за водене на разпити от Аман, на който Мосад беше съобщила, че на борда се намират двамата най-издирвани терористи в света — прочутият Абу Нидал и не по-малко прославилият се Ахмед Джабрил. Вместо тях обаче агентите откриха група пребледнели от страх араби, чиито имена изобщо не фигурираха в компютрите на Израел. Лиърджетът получи разрешение да излети отново.
Израел настояваше, че единствената причина за отклоняването на самолета е била вероятността да залови някой от издирваните терористи. В Мосад обаче бе решено на всяка цена да не се пропусне нито една възможност за всяване на страх и паника сред арабите. Екипът за водене на разпити от Аман получи известно удовлетворение от факта, че този случай щеше да затвърди за пореден път славата на Израел като всесилна държава.
Шефът на Аман Ехуд Барак обаче беше убеден, че операцията е поредният пример за необмислените действия на Мосад, и не пропусна да изрази това свое мнение пред Наум Адмон.
Шефът на Мосад не беше от хората, които се примиряват лесно с някоя грешка или упрек. Така той се зае да организира операция, която да сложи край не само на подигравките по отношение на Мосад по арабските радиостанции, че е стигнала дотам да сваля принудително невъоръжен граждански самолет, но и на подмятанията в израелската разузнавателна общност, че службите, които ръководи, трябва да са напълно сигурни в информацията, с която разполагат, за да не станат следващия път отново за посмешище.
Така беше поставено началото на операция, която освен всичко друго щеше да съсипе живота на бременна ирландка камериерка и да изпрати любовника й арабин в затвора, за да излежи една от най-дългосрочните присъди, издавани някога от британски съд. Този случай щеше да причини голямо неудобство на германския канцлер Хелмут Кол и на френския министър-председател Жак Ширак, както и да покаже с пълна сила манипулативните способности на Робърт Максуел. В резултат на въпросния замисъл Сирия щеше да бъде отзована от масата за преговори, а всички арабски радиостанции, които с такова самодоволство се бяха подигравали на Мосад, щяха да бъдат принудени да променят тона си.
Подобно на всички други операции и при тази имаше моменти на огромно напрежение и на търпеливо изчакване. Неразделна част от нея щяха да са човешкото отчаяние, справедливият гняв, както и предателство, но за хора като Наум Адмон подобни заговори представляваха смисъл на живота. Той както винаги си задаваше едни и същи въпроси. Ще завърши ли всичко с успех? Другите наистина ли ще повярват, че всичко е станало така, както те се мъчат да го покажат? И, разбира се, ще остане ли истината скрита завинаги?