Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Очарована от добрите му обноски и чара му, Ан-Мари скоро започна да се смее на историите на Хиндави за живота му в Близкия изток. За жена, която не беше пътувала по-далече от Лондон, разказите му със сигурност звучаха като истории от „Хиляда и една нощ“. Същата вечер Хиндави я закара до дома й, целуна я по двете бузи и си тръгна. Ан-Мари се замисли дали шеметните усещания, които току-що беше изпитала, не бяха един от първите признаци, че се влюбва. На следващия ден той я заведе на обяд в един сирийски ресторант и я посвети в гастрономическите тайни на арабската кухня. Леко замаяна от превъзходното ливанско вино, тя не оказа почти никаква съпротива, когато той я покани в апартамента си. Още същия следобед те се любиха. Ан-Мари беше запазила до този момент девствеността си. Възпитана в строгите католически традиции на Ирландия, изключващи употребата на контрацептиви, тя не взе никакви предпазни мерки.
Така през февруари 1986 година тя разбра, че е бременна. Незабавно съобщи новината на Хиндави. Той й отправи окуражителна усмивка и обеща, че ще се погрижи за всичко. Разтревожена, Ан-Мари заяви, че никога няма да се съгласи да направи аборт. Той й отвърна, че подобна възможност дори не му е хрумнала. В действителност се боеше от перспективата да се ожени за жена с по-низше потекло. Опасяваше се също, че тя ще съобщи на властите за случилото се и ще подаде оплакване. Той дори не подозираше колко безразлично се отнасяха официалните власти към подобен род въпроси. Изплаши се, че разрешението му за пребиваване във Великобритания ще бъде анулирано и ще бъде депортиран като персона нон грата. Тогава Хиндави се обърна към единствения човек, който можеше да му помогне — братовчед му Абу.
По това време обаче Абу също си имаше проблеми, тъй като беше загубил доста пари на комар. Той директно отказа на Хиндави да му заеме парите, които той беше решил да предложи на Ан-Мари, за да се върне в Дъблин, да роди бебето и да го даде за осиновяване. Тя му беше казала, че това е обичайната практика в Ирландия.
На следващия ден Абу се срещна с Тов Леви. По време на вечерята катцата съобщи на Абу, че трябва да направи нещо, което да накара британското правителство да затвори сирийското посолство в Лондон и да екстрадира служителите му, за които отдавна имаше подозрения, че са замесени в терористична дейност. Леви заяви, че има нужда от „примамка“, с която да постигне това. Може ли Абу да му посочи нещо или някого, който да му бъде от полза? Тогава Абу спомена, че има братовчед, чиято приятелка ирландка е бременна и е в Лондон.
Заговорът започна да набира скорост, след като отзвучаха последиците, разтърсили израелското разузнаване, след разкритията на Вашингтон по сделката оръжие — заложници с Иран. Безкомпромисната репутация на Израел в борбата с тероризма си каза думата. В Мосад се гневяха на Рейгън, че администрацията му беше позволила ситуацията да се влоши дотолкова, че да бъде разкрито участието на Израел в Ирангейт.
Разкритията направиха още по-трудни опитите дори и за минимална подкрепа на съседни, донякъде приятелски държави като Египет и Йордания. Те проявяваха приятелското си отношение предпазливо, а беше настъпил и момент, когато започнаха да се уморяват както от ООП, така и от спектаклите, които Ясер Арафат организираше. Лидерът на ООП все повече заприличваше на политически заложник на своята собствена екстремистка организация. Макар самият той да не беше марксист по убеждения, сякаш беше принуден да прокламира тази идеология, като призоваваше повсеместно за „ликвидация на ционистката общност в политическо, културно и военно отношение“.
Злословията и хулите с нищо не спомагаха за подобряване на положението му сред различните отцепили се от ООП фракции. За тях Арафат беше човекът, принуден да осъществи унизителното изтегляне от Бейрут под защитата на ООН от зоркия поглед на израелците. Петнадесет хиляди палестински бойци се качиха на кораби и отплаваха за Тунис. Други дезертираха от организацията на Арафат, тъй като Сирия им обеща помощта си, и станаха още по-войнствени както спрямо него, така и спрямо Израел, след като бяха осигурили нови бази край Дамаск.
Според Мосад обаче Арафат си оставаше главното препятствие по пътя към мира. Убийството му продължаваше да е приоритет. Арафат беше главната мишена на Мосад. До смъртта си той щеше да бъде единственият виновен за всеки акт на жестокост, извършен от отцепилите се палестински групировки в Сирия.