Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Докато се търсеха отговорите на тези въпроси, екипът за стратегическо планиране на Мосад се опита да намери решение на проблема по друг начин. Въпреки че Великобритания беше заклеймила нападенията, кралството продължаваше да поддържа добри дипломатически отношения със Сирия, макар Мосад да бе дала на МИ5 достатъчно доказателства за ролята на Дамаск във финансирания от държавата тероризъм. Това обаче не беше достатъчно министър-председателят на Великобритания Маргарет Тачър да внесе в парламента предложение за осъждане на тероризма. Нужни бяха конкретни действия. МИ5 обаче напомни на Мосад, че дори Израел понякога е действал от егоистични подбуди и е сключвал сделки с най-отявлените си врагове. Тел Авив например бе взел решение да освободи хиляда палестински затворници, много от които терористи с влезли в сила присъди, в замяна на трима израелски войници, държани като пленници в Ливан, само месеци преди нападенията на летищата в Рим и Виена.
Сега обаче беше ред на Мосад да нанесе силен удар, който да принуди Великобритания да скъса всякакви дипломатически отношения с Дамаск и да закрие сирийското посолство в Лондон. Мосад отдавна смяташе сградата на сирийската мисия за онова място в Европа, където се замислят най-големите заговори срещу Израел. Централно място в този план заемаше Абу — братовчедът на Незар Хиндави.
След вечерята си с Тов Леви Абу издири Хиндави и му се извини за безразличието си към състоянието на Ан-Мари. Разбира се, че ще помогне, но първо трябва да получи отговор на някои въпроси. Ще задържи ли тя детето? Продължава ли да настоява двамата да се оженят? Незар наистина ли обичаше момичето? Двамата произхождаха от коренно различни култури, а смесените бракове рядко излизаха сполучливи.
Хиндави отговори, че дори някога да е обичал Ан-Мари, то сега чувствата му определено не са такива. Тя беше станала свадлива и ревлива и постоянно настояваше да узнае какво ще стане с нея. Не, той със сигурност не искаше да се ожени за камериерката.
Абу даде на братовчед си десет хиляди долара — достатъчно пари, за да може Хиндави да се освободи от Ан-Мари и да продължи да живее като ерген в Лондон. Парите бяха, разбира се, от Мосад. В замяна на това обаче Хиндави трябваше да допринесе с нещо за каузата, в която и двамата вярваха — унищожаването на Израел.
Вечерта на 12 април 1986 година Хиндави посети Ан-Мари в пансиона в лондонския район Килбърн. Той й занесе цветя и бутилка шампанско, купени с парите, дадени му от Абу. Каза й, че я обича и иска тя да задържи детето. Това я накара да се просълзи. Изведнъж животът й сякаш навлезе в друго, по-красиво измерение.
Хиндави спомена обаче, че има само още една малка пречка, която трябва да отстранят. Ан-Мари трябваше да получи благословията на родителите му, за да се оженят. Такава беше арабската традиция, която никой любещ син не можеше да престъпи. Тя трябваше да замине за арабското село в Израел, където живееха родителите му. Той й обрисува примитивния начин на живот на семейството си, който почти не се беше променил от рождението на Христос. За отгледаното от монахини момиче, което смяташе богослужението за важна част от живота си, това описание затвърди решението й, че постъпва правилно, като се омъжва за любовника си. Той и семейството му не бяха християни, но това нямаше значение. Нали произхождаха от родното място на нейния господ! Това ги правеше в очите й богобоязливи хора. Въпреки това обаче Ан-Мари се колебаеше. Не можеше просто да напусне работа. А и откъде щеше да вземе пари за самолетен билет? За такава важна среща й трябваха нови дрехи. Хиндави спря протестите й, като извади от джоба си пачка банкноти. Каза и, че са повече от достатъчно за цял нов гардероб. От другия джоб Хиндави измъкна билет на „Ел Ал“ за 17 април, след пет дни. Беше го купил същия следобед.
Ан-Мари се засмя.
— Сигурен си бил, че ще отида?
— Толкова сигурен, колкото съм в любовта си към теб — отвърна Хиндави.
Той й обеща, че веднага щом се върне в Лондон, ще се оженят. Следващите няколко дни преминаха с шеметна бързина за бременната камериерка. Тя напусна работа и посети посолството на Ирландия в Лондон, за да си извади нов паспорт. Накупи си рокли за бременни. Всяка нощ се любеха с Хиндави. Сутрин, по време на закуската, тя неизменно планираше общото им бъдеще. Ще живеят в Ирландия, в малка къща на брега на морето. Бебето им ще бъде кръстено Шон, ако е момче, и Шиниъд, ако е момиче.