Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Малко преди обяд караваната беше паркирала пред къщата на Дорчестър теръс. След минута Умару Дико излезе, за да обядва със свой приятел в един ресторант наблизо. От прозореца го наблюдаваше личната му секретарка Елизабет Хейс. Когато тя се махна от прозореца, задната врата на караваната се отвори и „двама с тъмни кожи сграбчиха Дико и го вкараха вътре. Той успя само да извика нещо, но нигерийците се качиха бързо в караваната и тя потегли с бясна скорост.“
След като се опомни, секретарката набра телефона за спешни случаи 999. Полицаите пристигнаха след няколко минути, а веднага след тях и командирът на отряда за борба с тероризма към Скотланд ярд — Уилям Хъкълсби. Той предполагаше какво е станало. Всички пристанища и летища бяха вдигнати под тревога. Според Хъкълсби ситуацията сама по себе си беше трудна и много специфична. Ако Дико бе отвлечен от нигерийския режим, случаят щеше да се превърне в деликатен политически въпрос. Форин офис беше вдигнат под тревога, както и Даунинг стрийт. Хъкълсби получи заповед да предприеме всякакви действия, които сметне за уместни.
Малко преди три часа следобед караваната пристигна на товарния терминал на летище „Станстед“. Юсуфу размаха нигерийския си дипломатически паспорт пред митническите служители. Те проследиха съвсем формално товаренето на двата коша на борда на самолета. Ала изведнъж един от служителите, Чарлс Мороу, забеляза нещо съмнително: „Имаше нещо странно в единия от кошовете. Чух шум от него. Ама че работа! Тогава си помислих, че независимо от дипломатическия имунитет трябва да проверя какво има вътре“ — спомня си той по-късно.
Кошовете бяха свалени от самолета и внесени в един от хангарите въпреки яростните протести на Юсуфу, че те са неприкосновен дипломатически багаж. В първия кош бе открит Умару Дико, завързан и в безсъзнание от упойващите лекарства. До него седеше доктор Шапиро със спринцовка в ръка, готов да увеличи дозата на Дико във всеки един момент. В гърлото на Дико имаше интубационна тръба, която да попречи да се задуши, в случай че повърне. В другия кош пък седяха свити Барак и Абитол.
На процеса и двамата агенти упорито поддържаха версията, че били наети от група нигерийски бизнесмени, които искали Дико да бъде върнат в родината си и да бъде изправен пред съда. Един от най-видните и скъпоплатени адвокати във Великобритания, Джордж Кармен, кралски съветник, е нает да ги защитава. В своята заключителна реч пред съдебните заседатели той заяви: „Може би най-правдоподобното обяснение е, че израелските разузнавателни служби така и не успяха да останат настрани в операцията.“
Обвинението не представило никакви доказателства за вината на Мосад. То оставило съдията сам да стигне до това заключение в своето изложение. Той се обърна към съдебните заседатели с думите: „Всичко сочи, че пръст в цялата тази работа има израелската разузнавателна служба Мосад.“
Барак е осъден на четиринадесет години затвор, а доктор Шапиро и Абитол — на по десет. Юсуфу получи присъда от дванадесет години затвор. Всички те бяха освободени предсрочно за добро поведение и тихомълком депортирани в Израел. Както и за други преди тях, служили вярно на Мосад, службата се погрижила да останат далеч от прожекторите, за да не се налага да отговарят на неудобни въпроси като например защо доктор Шапиро, който така явно беше нарушил Хипократовата клетва, продължаваше да практикува лекарската си професия и кои всъщност са неговите пациенти.
МИ5 обаче предупредили Наум Адмон, че при още една такава грешка и ще започне да гледат на Мосад като на вражеска разузнавателна служба. Ала по това време шефът на Мосад беше подготвил още една операция, която да напомни на Великобритания кои са всъщност истинските й врагове, като същевременно спечели съпричастие към каузата на Израел.
14.
Бомба в чантата на камериерка
През една безоблачна февруарска утрин на 1986 година два израелски изтребителя на ВВС връхлетяха върху един лиърджет с либийска регистрация, изпълняващ полет между Триполи и Дамаск. Гражданският самолет летеше в международното въздушно пространство, десет километра над Средиземно море, и тъкмо започваше да се снижава при навлизане във въздушното пространство на Сирия. На борда на самолета имаше делегати, които се завръщаха от конференцията на палестински и други радикално настроени групировки, свикани от Муамар Кадафи, за да обсъдят новите стъпки за осуетяване на маниакалната идея на либийския лидер — Израел да бъде заличена от земята.