Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Сарина кимна, просълзена от облекчение. В същия миг коремът й отново бе прорязан от остра болка, но тя съумя да я надмогне и да се усмихне на Бо за довиждане.
През следващите часове контракциите зачестиха, а към обяд болките станаха толкова силни, че Сарина вече не можеше да ги крие от съпруга си. Макар че от устните й не излизаше и звук, Бо, който не се отделяше от нея, нямаше как да не забележи гърчовете на тялото й и измъчените гримаси, които все по-често разкривяваха лицето й. Тя стискаше зъби, вкопчила пръсти в ръката му. Час по час той изтриваше лицето й с кърпа, напоена със студена вода, отмахваше мокрите от пот къдрици от челото й и й шепнеше окуражителни слова. Бриджит също стоеше до леглото и вееше с ветрило на господарката си.
Ала от августовската жега нямаше спасение. Въздухът не трепваше, а с напредването на следобеда в стаята вече не можеше да се диша. Въпреки това Сарина от благоприличие държеше да бъде завита с чаршаф. Бо непрекъснато го дърпаше, за да намокри ръцете, краката и ходилата й с хладка вода и тя трябваше да признае, че това, заедно с повеите от ветрилото, й носи известно облекчение.
Доктор Вилхелм пристигна към два следобед и още с влизането му се разбра, че е свикнал да се разпорежда и да налага волята си в ситуации като тази. Без да се церемони, той нареди на Бо да се маха от спалнята. Паниката, която се изписа на лицето на Сарина, накара съпруга й да трепне и твърдо да заяви, че остава.
— Няма да търпя ината ви, млади човече! — решително отсече лекарят. — Не желая да ви виждам в тази стая, докато не се роди бебето. Намерете си някакво друго занимание.
Хедър и Хети се спогледаха разтревожено, защото и двете виждаха, че Бо се готви да вдигне скандал. За да предотврати това, Хедър отиде до сина си и нежно докосна ръката му.
— Слез долу при баща си, Бо. Ние ще се грижим за Сарина.
— Трябва да остана тук…
Сарина, чиято поредна вълна от болки току-що бе отминала, погледна плахо лекаря, питайки се дали ще може да понесе нахалството му. След като се скара с Бо, той веднага започна да мърмори, че в стаята има прекалено много хора, и се зае да пъди един по един онези, чието присъствие считаше за ненужно. Първата от тях беше Бриджит. Момичето се обърка. Не знаеше на чии нареждания да се подчини. Бяха я повикали, за да разхлажда Сарина, а господарката й очевидно се нуждаеше от това. Умолителният й поглед се спря първо на нея, сетне на Бо с надеждата някой от двамата да й даде съвет.
— Какво да направя? — прошепна тя, вперила очи в изопнатото лице на Бо.
— Господарката ти има нужда от теб… — поде той, но беше грубо прекъснат от твърдоглавия лекар.
— Изчезвай оттук, момиче! И по-живо! — гневно излая доктор Вилхелм, като й посочи вратата с костеливия си пръст.
Камериерката побягна разплакана навън.
Тогава той се обърна към Хети, която бе скръстила спокойно ръце, сякаш го предизвикваше да опита да изгони и нея по същия начин. Доктор Вилхелм очевидно прецени, че тя е безнадежден случай, затова отново насочи вниманието си към Бо. Той не бе помръднал от мястото си, но по мрачното му, смръщено изражение Сарина разбра, че поведението на лекаря го е разгневило не по-малко от нея. Затова реши, че е най-добре да се намеси.
— Иди при баща си, Бо. Всичко ще бъде наред.
Доктор Вилхелм тутакси се възползва от ситуацията, сложи ръка на рамото на Бо и го поведе към вратата.
— Бащите са напълно излишни при раждането на своите деца — безочливо заяви той. — Съпругата ви ще се чувства много по-добре, ако не се мотаете покрай нея.
— Не ме докосвайте — озъби се Бо. Погледът му пронизваше изпитото, намръщено лице на лекаря. — Ако изляза, ще изляза сам, мътните да ви вземат!
Доктор Вилхелм почервеня.
— Моля веднага да ми се извините! — обидено възкликна той.
Хети се намеси преди неблагоразумният лекар да е пострадал.
Тя хвана Бо за лакътя и го побутна към вратата.
— Идете при татко си, мистър Бо. Оставете доктора на мира, та да може да помогне на мис Сарина.
Преди да успее да се възпротиви, Бо беше буквално изтикан в коридора. Вратата се затръшна под носа му. Стиснал юмруци, той понечи да влезе обратно вътре, но осъзна, че с нищо няма да помогне на Сарина, ако предизвика свада с лекаря. Затова въздъхна тежко и реши да се подчини на желанието на Хети… поне за момента.
Брандън посрещна сина си при стълбите, прегърна го през рамо и го поведе към кабинета. Когато влязоха вътре, той тикна в ръцете на Бо чаша бренди и се помъчи да го разсее.
— Разказвал ли съм ти някога за нощта, в която се роди ти?
Бо изгълта на един дъх половината чаша, без дори да забележи.