Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Бо! — извика тихо той. — Ела да видиш това.
После преобърна тялото на мъжа и изруга под носа си — беше младият прислужник Купър. Кървава бразда разсичаше челото му. Брандън вдигна поглед към сина си, който бе дотичал веднага.
— Който и да го е сторил, несъмнено е целял да го извади от строя за известно време.
Бо надзърна през вратата и огледа градината, която се простираше отвъд покритата верандата. Трепкащо сияние, чийто източник оставаше скрит, озаряваше южната й част. Той прескочи неподвижното тяло на Купър, изтича до края на верандата и най-после видя откъде идва димът. Дървената ограда от страната на улицата гореше. В студена зимна вечер онова, което бе останало от нея, не би стигнало на човек да се сгрее дори за няколко мига. В сърцето на Бо се прокрадна внезапно остро безпокойство.
— Купър беше на пост тази вечер, татко — тревожно каза той, когато се върна при баща си. Завари го да налага главата на прислужника с влажен, студен компрес. — Изглежда запалването на оградата е имало за цел да го подмами навън. Вероятно е бил ударен, когато е отворил вратата. Това означава, че в къщата може би има някой.
— Най-добре тичай горе, за да видиш дали с жените всичко е наред, и ги събуди. — Брандън вдигна тялото на младежа и го преметна през рамо. — Аз ще занеса Купър в стаята му и ще събудя слугите.
Докато баща му отнасяше прислужника навън, Бо се спусна обратно по коридора, водещ към салона, и тъкмо се канеше да се втурне по стълбите към горния етаж, когато северната част на градината се озари от трепкаща светлина. Той извади пистолета от колана си, изтича до прозореца, разтвори го и скочи навън точно навреме, за да съзре високата, облечена в тъмни дрехи фигура на мъж, който завиваше тичешком покрай верандата. После погледът на Бо бе привлечен от пламъците, които се издигаха от купчина сухи дърва, струпани до стената на къщата. До тях се търкаляше фенер, явно захвърлен от подпалвача в мига, в който бе чул прозореца да се отваря.
Бо изтича обратно в кухнята и извика след баща си.
— Татко! Уилсън се опитва да ни опожари! Вече е запалил нов огън от северната страна на къщата. Вдигни веднага слугите на крак и им кажи да започнат да носят кофи с вода! Ако видиш Уилсън зад къщата, викай! Аз отивам отпред.
— Убий това копеле!
— Това и смятам да направя — измърмори Бо, завъртя се рязко и хукна към предната врага. За негов ужас тя зееше отворена. Внезапно от горния етаж долетя писък, който смрази кръвта му. Той се обърна обратно и се втурна нагоре по стъпалата, прескачайки по три наведнъж. Беше стигнал вече до средата на стълбата, когато вдигна очи и видя Сарина и майка си на площадката на втория етаж. Не бяха сами. Един маскиран мъж в черни дрехи, слаб и по-висок от нормалното, беше сграбчил Сарина. Застанал бе зад гърба й, като я притискаше здраво с една ръка и не й даваше да помръдне. В другата си ръка държеше пистолет, който бе насочен право към Бо. Но нападателят бе на свой ред нападнат от Хедър, която започна яростно да го налага с малките си юмруци и да го рита със сатенените си пантофи. Макар и безвредни, ударите й явно успяха да вбесят негодника, защото той изведнъж изръмжа, замахна с пистолета и заби дръжката в брадичката й. Хедър се свлече на пода в несвяст.
Кръвта на Бо кипна. Той се втурна по стъпалата, но в същия момент злодеят се обърна отново към него. Този път дулото на пистолета му бе опряно в слепоочието на Сарина. Бо се закова на място. Мъжът се изкикоти злорадо, явно доволен, че капитанът е в неговата власт. Без да пуска Сарина от стоманената си хватка, той махна на Бо да отстъпи назад. Бо нямаше друг избор, освен да се подчини и бавно, заднишком да заслиза по стъпалата. Облеченият в черно моряк го последва предпазливо, използвайки Сарина като жив щит.
Бо вече бе стигнал почти до края на стълбата, когато мъжът внезапно се спря. Очите му, святкащи изпод маската, бавно се огледаха наоколо. Намираше се на последната извивка на стълбата, откъдето се виждаше целият салон и дори входното фоайе и отворената врата.
— Бих могъл да я убия още сега — каза негодникът с дълбок, дрезгав глас, който със сигурност беше преправен, — и да си спестя по-сетнешните усилия. Но ако го направя, няма шанс да се измъкна оттук жив, защото не мога да убия и двама ви. Колкото и да ми е неприятно, ще трябва да изчакам по-подходящ момент.
Без да каже и дума повече, той пусна Сарина и я блъсна по стъпалата. Тя политна с вик надолу. Бо се хвърли напред да я хване, но при сблъсъка с нея загуби равновесие и отхвръкна назад, като се постара да задържи Сарина върху себе си, за да омекоти със собственото си тяло тежкото им падане по стъпалата. Междувременно маскираният мъж се метна през перилата, скочи в салона и хукна към изхода. По трясъка на вратата Бо разбра, че негодникът е успял да избяга.