Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Не, татко… струва ми се, че не си.
— Майка ти настояваше, че трябва да облече синя нощница, понеже момчетата не носели розово или нещо такова. Направо се побърках. Бях напълно убеден, че ще се родиш насред стаята, направо на пода. — Докато говореше, Брандън напълни отново чашата на сина си до горе и го побутна нежно към едно кресло. — Накрая Хети ме изрита навън. Бях в такова състояние, че изобщо нямах представа какво и колко пия.
След като бе изпитал на собствен гръб какво означава съпругата ти да се гърчи в родилни мъки, Бо напълно разбираше как се е чувствал баща му. Колкото до него самия, изобщо не беше сигурен, че би могъл да понесе подобен ужас повече от веднъж в живота си.
— А когато се раждаха Сюзан и Брена?
— Тогава беше много по-лесно — успокои го Брандън. — Разбира се, те бяха и по-дребни от теб, което също помогна.
Бо пресуши чашата си и я протегна за още. Погледите им се срещнаха.
— Преди време Хети ми каза, че според нея бебето ще бъде доста едро. Надявам се само да не е прекалено едро.
В стаята се възцари мълчание. Нямаше какво друго да се каже. В тези последни думи на Бо се съдържаха всичките му страхове.
Минаха още два часа, а от горния етаж все още нямаше никакви вести. Бо не издържаше повече да стои седнал, затова започна да обикаля напред-назад из стаята. Брандън успя да го накара да поиграят малко шах, но когато синът му изгуби три поредни партии, се смили над него и го остави. Появи се Филип, който също беше пребледнял от тревога, за да съобщи, че най-после е приготвил закуската. Спокойно можеше и да си спести усилията обаче, защото нито синът, нито бащата имаха желание да ядат.
Миг след като Филип излезе от кабинета, от горния етаж долетя приглушен вик, който накара Бо да подскочи. Дори да не му се бе сторило, че съпругата му вика неговото име, реакцията му най-вероятно щеше да бъде същата — той буквално прелетя през коридора и се втурна като стрела нагоре по стълбите. Готвачът зяпна слисано след него. От години работеше за капитана, но не помнеше някога да го е виждал да тича толкова бързо, въпреки че го знаеше като човек пъргав както в нозете, така и в ума.
Без да си направи труда да почука, Бо разтвори вратата на спалнята и връхлетя вътре. Доктор Вилхелм, който бе застанал до леглото, се извърна рязко и вбесен от появата му, се опита да го изпъди.
— Казах ви, че нямаме нужда от вас! Бъдете така добър да излезете и да стоите навън!
Хедър постави нежно длан върху ръката на лекаря и каза тихо:
— Сарина има нужда съпругът й да е до нея, а и той го иска. Бих ви посъветвала да не се противите повече, сър.
— Що за абсурд! — възкликна гневно той, пренебрегвайки съвета й. — Никога досега не съм позволявал на някой баща да присъства на раждане. Това е нечувано!
— Тогава може би е време да промените възгледите си — отбеляза Хедър. — Нима някой има повече право да стане свидетел на раждането на едно дете от собствения му баща?
— Няма да търпя това повече! — изръмжа лекарят.
— Можете да си вървите — обади се Сарина с отпаднал глас. Съпругът й беше коленичил до леглото и стискаше ръката й, а това облекчаваше мъките й много повече от присъствието на лекаря. — Мисля, че Хети ще може да ми помогне и сама.
— Че как няма да мога! — възкликна негърката и се ухили широко на лекаря. Той я изгледа свирепо, смъкна ядосано ръкавите на ризата си и закопча ръкавелите. Сетне грабна сакото и чантата си и напусна стаята без да каже и дума повече. Хети го последва до прага и се провикна през вратата към Бриджит да се качи горе и да „повее на клетото дете, дето се мъчи в таз дяволска пещ тука.“ Лекарят, който вече слизаше по стъпалата, отново я стрелна с гневен поглед през рамо, но тя само се изкиска ехидно и провря едрото си тяло обратно в спалнята.
Едва бе затворила вратата зад гърба си обаче, когато Сарина извика тревожно:
— О, Хети, мисля, че бебето излиза!
Хедър изтри бузите и челото на снаха си. Но този път хладният допир на влажната кърпа не помогна на Сарина. Лицето й беше почервеняло от напрежение и болка. Стиснала зъби, тя надигна глава от възглавницата и започна да се напъва да изтласка бебето навън, като през цялото време стискаше ръката на съпруга си със сила, която го изуми.
— Да, мадам! Излиза! — потвърди Хети, след като захвърли настрана чаршафа, на който бе настоял лекарят. Сетне чевръсто вдигна нощницата на Сарина, за да не пречи, и приготви всичко, което щеше да й трябва след малко.
В стаята дотича Бриджит, но Сарина вече нехаеше за благоприличието. Продължаваше да се напъва с всичка сила. Бо се беше изправил и се бе вторачил в окървавената черна главица, която се показваше от тялото й и която внезапно изскочи цялата навън. Сбърченото създание тозчас изписка тихичко, с което предизвика смеха на всички в стаята, включително на Сарина.