Неуловимият пламък

— Не е, или поне така ми се стори. Когато ги оставих, за да дойда при теб, двамата с Бо лежаха един върху друг под стълбите, но не ми обясниха как са се озовали там.

— Най-добре е да ида да я видя — каза Хедър и отново се опита да стане. Ала стаята се завъртя пред очите й и тя се отпусна обратно в леглото с измъчен стон. — Но май няма да мога.

В същото време обектът на нейната тревога вече седеше до Бо на мраморния под на салона и беше силно обезпокоена, но причината нямаше нищо общо със страховете на свекърва й.

— Бо, не бих искала да ти създавам още тревога, но цялата съм мокра — довери Сарина на съпруга си с плаха усмивка. — Мисля, че при падането са ми изтекли водите.

Бо се сепна и сведе поглед, за да види, че подът под нея наистина е мокър и че по роклята й има малки кървави петънца.

— Не е само това. Ти кървиш.

Сарина поглади с длан корема си, който бе станал ужасно стегнат. Още преди да бъде разбудена окончателно от сърдитите викове на Хедър по адрес на маскирания мъж в коридора, беше усетила силна болка в гърба и лепкава влага между бедрата си. Естествено, това можеше да означава само едно.

— Мисля, че нашето бебе е планирало да се роди днес още преди този ужасен човек да проникне в къщата.

— Мътните да го вземат! — изруга Бо и скочи на крака. — Отивам да доведа Хети и да изпратя някого за лекаря.

Сарина вдигна глава и го погледна умолително.

— Дали преди това не би могъл да ми помогнеш да стигна до леглото? Този мрамор е твърде неудобен.

— Ами да, трябваше и сам да се сетя — измърмори засрамено Бо и я вдигна на ръце. — Не беше много галантно от моя страна да изоставя една дама в беда.

Тя се засмя и обгърна шията му с ръце.

— Всичко е наред. Прощавам ти. В края на краищата, ти си моят рицар в сияйни доспехи. Но трябва да кажа, че ако продължаваш да падаш и да се търкаляш толкова често с мен, в скоро време ще ти трябва бастун като на старец.

— Нямам нищо против да остарея с вас, мадам — ухили се той. Когато стигнаха до спалнята, Сарина го помоли да я пусне на земята до леглото и да й помогне да свали халата и нощницата си.

— Знам, че без дрехи в момента не представлявам много приятна гледка — каза свенливо тя, докато Бо вадеше от скрина чиста нощница, и се помъчи да прикрие голото си тяло с ръце. — Но да се надяваме, че не след дълго ще възстановя фигурата си и ще можем отново да се любим.

— И в момента си хубава — прошепна Бо и нежно я целуна по челото. Очите й бяха пълни с любов и това го накара да се почувства невероятно щастлив. Той вдигна нощницата, за да й помогне да я облече. — В края на краищата, ти носиш в утробата си нашето дете и това те прави повече от красива в моите очи.

— Имаш ли предпочитания дали да е момче или момиче? — попита Сарина, като нахлузи нощницата върху главата си.

— Искам да е здраво и добре развито, полът е без значение.