Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш, сладка моя? — объркано попита Бо.
— Че крушата не пада по-далеч от корена. Имам чувството, че той ще прилича на теб точно толкова, колкото и ти — на баща си.
— Наистина ли мислиш така?
Вълнението в гласа му накара Сарина да се засмее.
— Не бързай толкова да се надуваш, мой красиви пауне. Може пък да открия в него и нещо от себе си.
— Без теб, малка моя — прошепна съпругът й, допрял устни до нейните, — нашето бебе изобщо нямаше да го има.
Мастър Маркъс Брадфърд Бърмингам растеше със скорост, която изумяваше родителите му, радваше дядото и бабата и бе впечатлила дори прачичо му Стърлинг, който, макар да си призна, че не разбира много от бебета, се произнесе, че момчето е „наистина чудесно“. Бо беше безумно влюбен в своя син. Самото му съществуване го изпълваше с невероятна радост и възторг и го караше с най-голямо удоволствие да помага в грижите за него. Нямаше нищо против да става посред нощ, когато бебето започнеше да плаче, да го взема от люлката и да го носи при Сарина, за да бъде накърмено. Освен това непрекъснато го люлееше в скута си и му говореше като на голям човек, който разбира всяка дума. А Маркъс наистина го слушаше съвсем внимателно, гледаше го съсредоточено и свиваше устни, сякаш всеки миг щеше да му отговори. Бо стигна още по-далеч, като започна да сменя сам пелените му, с което напълно скандализира Хети. Но постепенно всички в къщата свикнаха да виждат бащата и сина заедно, радостно погълнати един от друг.
Сарина от своя страна откри, че щастието да си майка надминава всичките й очаквания. Когато кърмеше сина си, когато го къпеше или го люлееше, дори когато просто му пееше приспивна песен, тя се чувстваше напълно щастлива и завършена като жена. Майчината любов, това доскоро непознато, но прекрасно и невероятно силно чувство, изпълваше душата й. Всичко останало, всички обичайни радости и грижи за нея сякаш бяха престанали да съществуват.
Когато се изниза първият месец от неговото рождение, Маркъс вече беше напълно свикнал да суче от гръдта на майка си и това явно много му харесваше. Ако по някаква причина не бъдеше накърмен навреме, той вдигаше страшна врява и почти всички в къщата разбираха, че е гладен. Но стигаше само Сарина да го вземе в скута си, за да познае, че тъкмо тя е човекът, способен да задоволи глада му, да се укроти и да засуче от гръдта й. Ако нещо случайно попречеше това да стане, Маркъс непременно даваше на майка си да разбере, че е изключително разстроен. Апетитът му бе огромен, но за нейна радост Сарина го задоволяваше без затруднения.
— Доста отрано започва, не мислиш ли? — подхвърли тя на своя съпруг със закачлива усмивка. Бебето беше стиснало гърдата й с малките си юмручета и жадно смучеше зърното й.
Бо ги наблюдаваше с любов и гордост.
— Какво имаш предвид, скъпа?
— Той не е единственият в семейството, който обича да суче от гърдите ми.
Съпругът й я погледна многозначително и се усмихна.
— С нетърпение очаквам своя ред, мадам. Съвсем ясно си спомням как Хети каза, че ще ти трябват около шест седмици, за да се възстановиш. Така че след седмица-две ще можем да подновим интимните си приключения.
— Освен ако не бъда хваната натясно още преди това — невинно подметна Сарина.
— Нежните ласки са полезни за здравето, мадам — отвърна Бо, като безуспешно се опита да скрие издайническата усмивка, трепнала на устните му при спомена как по-рано тази сутрин беше налетял на съпругата си в тоалетната стая. Сарина беше само по долна риза и той бе решил, че иска да я погледа малко по-дълго и да изучи с пръсти извивките на тялото й. — Възвърнала си своята красива фигура и аз просто искам да й се любувам, нищо повече.
— О, нямам нищо против — усмихна се Сарина. Самата тя с най-голямо удоволствие бе отвърнала на неговите ласки и целувки. — Но трябва да призная, че ми беше трудно да обясня на Бриджит защо ризата, която тя откри захвърлена в скрина, е в такъв вид. Всичките й копчета бяха изпопадали, а дантелената панделка на деколтето беше разкъсана. Едва ли можех да прехвърля вината за щетите от твоята ненаситност върху Маркъс.
— Бриджит ще се жени — каза през смях Бо. — И много скоро ще разбере, че се случват такива неща, когато един мъж иска една жена. — Той наклони глава на една страна и плъзна многозначително поглед по фигурата й. — Би могла да й обясниш, че ако иска дрехите й да запазят целостта си, е най-добре сутрин изобщо да не се облича, преди съпругът й да е закусил.
— „Закусил“ в смисъл на?
Искрящите му очи отново я огледаха от глава до пети.
— На светица ли се преструвате, мадам, или наистина искате да ви демонстрирам?