Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Хети каза, че…
— Няма значение какво е казала Хети. Всичко зависи от това как се чувстваш ти?
Сарина се усмихна игриво.
— Крехка, бих казала.
— Можем да го направим постепенно.
— Пак ме изкушаваш! — възкликна обвинително тя и нацупи кокетно устни.
Бо отметна глава и избухна във весел смях. После пристъпи напред и се наведе да целуне своята съпруга.
— Най-много още две седмици, мадам — прошепна той. Устните му погалиха нейните. — Няма да чакам повече. А сега трябва да се връщам на работа или чичо Джеф ще ме уволни.
— Как не! — изсумтя Сарина. — Ти си най-ценното нещо в корабната компания. Самият чичо Джеф го каза, когато дойде със семейството си да види Маркъс.
Бо вдигна глава и пъхна ръце в джобовете на панталоните си.
— Казва го само защото иска да стоя тук и да не плавам повече.
— Да, чух го, но той каза още, че те бива за търговец и че ако останеш, би ти дал всичко, което поискаш.
Думите й накараха Бо да се вгледа подозрително в лицето й.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че не би искала да отидем на пътешествие?
— Съвсем не! — възкликна тя, като го хвана за ръката и отново го придърпа към себе си. — Готова съм да отида с теб и накрай света. Искам да кажа само, че не осъзнаваш колко си нужен на компанията. Чичо Джеф може да се справи без теб още година-две и ще ни позволи да предприемем нашето пътешествие, но мисля, че ще бъде много щастлив, ако му обещаеш да поемеш компанията след като се върнем.
— Ами Хартхейвън? Баща ми спомена, че би искал един ден да се заема с управлението му.
Сарина се усмихна и нежно го погали по бузата.
— Наистина ли смяташ, че баща ти би имал какво да прави, ако ти предаде Хартхейвън? За него управлението на плантацията, заедно с нежното присъствие на майка ти, е като еликсир на младостта. Може би един ден Хартхейвън наистина ще бъде твой, но според мен няма защо да се безпокоиш, че баща ти би се засегнал, ако станеш съдружник на брат му. Чичо Джеф има по-голяма нужда от твоята помощ. Собственият му син явно не се интересува от компанията, а и откакто ти си там, му остава повече време да се забавлява.
— И на мен ми харесва повече да живея близо до работата си — призна Бо. — Пък и двамата с татко толкова си приличаме, че трудно ще се изтърпим заедно в Хартхейвън. В интерес на истината работата, която върша, ми е приятна и не бих имал нищо против да продължа да се занимавам с нея след като се върнем от плаването. Ще поговоря сериозно за това с чичо Джеф в идните седмици. Но сега наистина трябва да тръгвам, иначе ще закъснея.
С една последна целувка той погали тъмната главица, сгушена до гръдта на Сарина, намигна закачливо на съпругата си и се сбогува, прошепвайки:
— Обичам ви и двамата.
17
Октомври дойде и Маркъс, навършващ вече прекрасната възраст шест седмици, за удивление на майка си започна да се застоява по-дълго мирен, а понякога дори спеше по цяла нощ без да се събуди. Но събудеше ли се, Сарина трябваше да бъде готова начаса да му се посвети изцяло, защото ако му се наложеше да чака, той ставаше много сърдит. Това обаче се случваше рядко, защото за нея бе истинска радост да задоволява всичките му нужди и капризи.
Беше късен следобед в един доста мрачен и студен ден. Бо още не се бе прибрал от работа. Бебето току-що се беше нахранило и в момента спеше в новата детска стая до спалнята на своите родители. Над него бдеше внучката на Хети — младо, осемнадесетгодишно момиче на име Вира, което бяха взели за бавачка на Маркъс. Уговорката с нея беше след последното за деня кърмене или когато младото семейство се прибереше вечер в спалнята си, да се връща в собствената си стая и да оставя Бо и Сарина да се радват насаме на грижите за своето дете.
Сарина се огледа съсредоточено в голямото огледало и стигна до извода, че с изключение на наедрялата гръд, по тялото й няма никакви белези, издаващи, че е родила само преди седмици. Фината, прилепнала долна риза очертаваше талията й, която отново бе тънка, и стегнатите хълбоци и бедра. Бриджит се беше научила да прави на господарката си елегантни прически, но за вечерите в домашна обстановка, каквато щеше да бъде и тази, вдигаше косата й в обикновен кок с няколко спуснати край шията къдрици. С помощта на камериерката Сарина облече една рокля от мека вълна в маслиненозелено и вишнево, чиито ръкави, долен ръб и овално деколте бяха обточени с тъмночервеникав ширит. Дрехата напълно подхождаше на настроението на Сарина в този приятен есенен следобед.
Тя пое вишневия шал от ръцете на Бриджит и го наметна на раменете си, за да прикрие бюста си. Това, че сега гърдите й бяха много по-пълни, правеше роклята не дотам благоприлична, защото плътта й почти преливаше от изрязания, стегнат корсаж.