Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Но дотогава за Бо нямаше да има покой ни денем, ни нощем. Непрекъснато бе нащрек. Боеше се да пуска Сарина навън дори ако самият той бе с нея, защото Уилсън можеше да ги причаква зад някой ъгъл или дърво с пистолет в ръка. Но колкото и да бе изтормозен, Бо се опитваше да щади своята съпруга, като криеше тревогите си и постоянно я забавляваше е разкази за морските си приключения, и то с подробности, каквито при нормални обстоятелства би спестил. За щастие родителите му подкрепяха неговите усилия да развлича и разсейва Сарина. Майка му идваше в дома им почти всеки ден. Довела бе дори Хети, за да е покрай снаха й през следващите седмици — да не би бебето да реши да излезе посред нощ или в момент, в който лекарят отсъства от града. Баща му от своя страна непрекъснато купуваше на снаха си книги за бебета, за изкуство и за всичко останало, което според него можеше да я заинтригува. В крайна сметка Бо осъзна, че самият той силно се нуждае от компанията на своите родители, затова ги бе помолил да се пренесат в къщата му докато се роди бебето. И те пристигнаха само три часа след поканата му, което го увери, че сами са копнеели да дойдат, но не са искали да се натрапват.
Въпреки тревогата и гнева, които никога не го напускаха напълно, дните минаваха доста приятно, нищо че сега Сарина се изтощаваше много бързо и предпочиташе да лежи повече. Вечер се оттегляха рано в спалнята, където Бо всячески помагаше на съпругата си да се справя с болките и неудобството от силно напредналата бременност. През последните дни тя бе започнала често да разтрива гърба си и да се движи по-трудно, защото тежестта в корема й се смъкваше все по-ниско. Когато си легнеха, Сарина премяташе крака през неговите или го караше да масажира гърба й, и неизменно се сгушваше до съпруга си, защото така се чувстваше най-удобно. Понякога разговаряха, но в повечето случаи тя бързо потъваше в сън, приспана от топлите му обятия и от тихия му глас. Бо обаче не заспиваше. Лежеше буден с часове, вслушваше се в нощните звуци из къщата и мислеше какво още би могъл да стори, за да е сигурен, че съпругата му е в безопасност.
Започнала бе вече третата седмица на август, когато някъде в малките часове на нощта Бо се стресна в съня си и рязко отвори очи. Предчувствайки опасност, той скочи от леглото и се спусна към прозореца. Сарина усети, че е останала без топлата му прегръдка и измърмори приглушено. После се сви на кълбо и сбърчи вежди, сякаш нещо бе разтревожило съня й. Но каквото и да бе то, явно отмина бързо, защото челото й отново се изглади и тя се обърна на другата страна, зарови глава във възглавницата на съпруга си и въздъхна блажено, без да се събуди. Бо обаче беше съвсем буден и съвсем ясно усещаше мириса във въздуха.
Беше мирис на дим!
Той се спусна към прозореца и огледа градината и целия хоризонт откъм северната страна на къщата. Всичко изглеждаше нормално, но това съвсем не означаваше, че наистина е така. Задушливият мирис на дим се усещаше все по-силно, носен от лекия ветрец, който полъхваше през прозореца. Бо вдигна поглед към върховете на дърветата. Клоните им се люлееха лекичко, а листата по тях трепкаха, озарени от лунната светлина. Възможно бе димът да идва нейде отдалеч. Молеше се да е така, но не хранеше особена надежда, защото вятърът като че ли идваше от юг и бе доста топъл, въпреки ранния час.
Бо грабна чифт панталони и припряно ги обу на голо. После запали една лампа, провери още веднъж дали пистолетът, който държеше в нощното си шкафче, е зареден и го затъкна в колана си. Накрая взе лампата и се отправи към стаята, в която спяха родителите му. Тъкмо се канеше да почука, когато вратата се отвори и на прага се появи баща му, който явно също се бе облякъл толкова припряно и също носеше в ръката си лампа.
— Откъде идва? — прошепна Брандън, като огледа коридора. Сетне излезе навън и затвори вратата зад гърба си.
— Не знам, татко. Може да е просто някакъв пожар на доковете. Ако вятърът духа откъм океана, част от дима стига чак до тук. Миналата година имахме подобен случай.
— Да слезем долу, за да се уверим — предложи Брандън. — Но първо нека за всеки случай запалим някой и друг свещник тук. Може да се наложи да се върнем бързо и да събудим жените.
След като сториха това, двамата тихо слязоха на долния етаж и прегледаха внимателно всички стаи, като палеха лампите навсякъде. Къщата беше потънала в тишина, но нямаше нищо нередно, освен все по-силната миризма на пушек. Брандън остави сина си в салона и се отправи към кухнята. Задната врата беше отворена, а до прага бе просната неподвижна мъжка фигура.