Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Отдъхнете мъничко, мис Сарина — посъветва я Хети, — щото ей сегичка ще трябва да се напънете наистина. — Още не беше довършила, когато болките започнаха пак и Сарина пак напрегна всички сили, за да изтика бебето от утробата си. Хети провери резултата и се засмя доволно.
Ей ги и раменцата му. Боже, колко са широки. Момче ще да е, щом е толкоз плещесто.
— И дробовете му си ги бива — промълви Бо, заслушан в силния плач на малкото човече и обзет от благоговение пред това истинско чудо — раждането.
Бриджит усърдно вееше на господарката си с ветрилото и попиваше всичко с ококорени очи. За пръв път виждаше как се ражда бебе, но искаше да знае всяка подробност, защото Стивън Оукс наскоро й бе предложил да се оженят и двамата вече мечтаеха за голяма челяд.
Най-младият член на семейство Бърмингам нададе още един сърдит вик, преди да бъде изтласкан напълно на бял свят и да попадне в ръцете на Хети. Когато го положиха върху корема на майка му, той размаха мъничките си юмручета, почервенял като домат. Впоследствие Бо се кълнеше пред всички, че точно в този момент синът му го е погледнал право в очите и тутакси е спрял да плаче.
— Не е ли красив?! — възкликна Сарина, която все още стискаше ръката на съпруга си.
Хедър кимна гордо.
— Ще прилича на баща си с тази къдрава черна коса.
Бриджит също гледаше бебето като омагьосана.
— О, колко е сладък!
— Кога ще мога да го подържа? — нетърпеливо попита Бо.
— Трябва първо да му вържа пъпчето, да срежа връвта и да го поизмия, мистър Бо — отвърна Хети. — Потърпете малко.
Минаха няколко минути, преди бебето най-после да бъде предадено в ръцете на баща си. Бо се взря с няма почуда в намръщеното му личице. Очите на детето бяха широко отворени и гледаха баща му умно и с жив интерес. Обезумял от гордост и щастие, Бо се засмя, отнесе сина си при Сарина и нежно го положи в скута й.
Без да откъсват погледи от чудото, което бяха сътворили, двамата се заеха да го изучават, да разперват мъничките му пръстчета и да галят копринените му черни къдрици.
Хедър слезе на долния етаж, за да съобщи на Брандън, че имат внук. Гръмогласният вик на дядото накара Филип тутакси да дотича запъхтян в кабинета.
— Момче е, Филип! — радостно обяви Хедър. — Силно, здраво, чернокосо момченце!
— А мадам Бърмингам? — нерешително попита готвачът. — Тя добре ли е?
Хедър кимна.
— Не би могла да бъде по-щастлива.
— Excellent! — възкликна тържествуващо той.
Горе в господарската спалня Хети се наведе да разгледа по-добре малкия Бърмингам и се усмихна широко.
— Е, малък господарю, най-добре ще е да благодариш на мама, щото откак се роди Тамара на мистър Джеф, не съм виждала по-хубаво бебче от тебе. Истина ти казвам!
Сарина не можеше да повярва, че държи в прегръдките си своето собствено дете — дете, заченато от Бо Бърмингам. Бебето бе не само едро, но и здраво и енергично, въпреки двете й тежки падания — онова на калдъръма пред склада, когато конете и каруцата за малко не я бяха стъпкали, и другото от преди няколко часа, когато мъжът с маската я бе бутнал по стълбите. Ето, вече беше заровило жадно муцунка в скута на майка си, а щом не получи онова, което търсеше, то отново нададе възмутен вик.
— Чуйте го само това дете! — засмя се Хети. — Нравът му ще е досущ като на всичките Бърмингамовци!
Сарина вдигна блестящия си поглед към Бо.
— Така и не му избрахме име.
Той погали нежно пръстите й.
— Какво ще кажеш да вземем Маркъс от баща ти, Брадфърд — от майчината ти фамилия… и Бърмингам — от мен?
Очите й се напълниха с радостни сълзи. Това предложение беше съвсем ново.
— Маркъс Брадфърд Бърмингам — произнесе бавно тя, за да чуе как звучат трите имена заедно. — Доста солидно име за едно толкова мъничко момченце.
— Е, няма вечно да е мъничко — засмя се Бо. — Харесва ли ти?
— Да, любов моя. Прекрасно е. Благодаря ти, че си спомни за родителите ми.
— Винаги ще им бъда задължен, задето са родили толкова чудесна дъщеря. Но и ние си направихме чудесен син, нали, сладка моя?
Сарина се взря гордо в тяхното творение и съзря сапфирения блясък в очите на сина си, който приличаше досущ на блясъка в очите на баща му. Дори чертите на малкия напомняха изражението на Бо, когато беше замислен.
— Доколкото мога да преценя като гледам нашето бебе, любов моя — промълви тя с топла, нежна усмивка, — аз свърших цялата работа, но всички лаври ще обереш ти.