Неуловимият пламък

— Ида веднага, мистър Бо — увери го старата жена, като махна успокоително с ръка, — Само да се умия и да се облека, и се качвам. Нищо няма да й стане за толкоз малко време.

— Най-добре да пратя някого да доведе лекаря.

— Ако съм на вас, мистър Бо, ще потърпя малко. Туй е първата рожба на мис Сарина. Може да минат часове, преди да излезе…

— Часове? — Бо усети как цветът се отдръпва от лицето му. Коленете му внезапно се подкосиха. — Толкова много?

Хети се съжали над него.

— Може и по-малко. Като я видя, ще ви кажа.

Трудно му беше да мисли за нещо различно, но все пак имаше и други грижи и той насочи вниманието си към тях. Слугите потушаваха остатъците от огъня край къщата. Повредите, слава богу, бяха незначителни и щяха лесно да бъдат отстранени. Но овъглената ограда откъм улицата трябваше да се разчисти и подмени изцяло.

Вятърът бе вече стихнал, а небето — изсветляло до облачно сиво, когато Бо се върна в господарската спалня, седна на един стол и завъртя глава, за да раздвижи схванатия си врат. Мъките на Сарина продължаваха. Хедър седеше на леглото до нея и държеше ръката й. Колкото и да й повтаряха да се прибере в стаята си, за да отдъхне, тя не искаше и да чуе. Макар и неохотно, Бо в крайна сметка се отказа да я вразумява, а Брандън, който още от самото начало беше съзрял непоколебимата решителност на лицето й, изобщо не се и опита да спори с нея. По време на дългогодишния им съвместен живот бе научил едно: че на моменти Хедър Бърмингам може да бъде много твърдоглава. Очевидно сега бе един от тези моменти.

— Мисля, че ти трябва да поспиш — обърна се съчувствено Хедър към своя син, който отчаяно се мъчеше да се пребори с растящата си тревога. Минаха няколко мига, преди думите й да достигнат до съзнанието му, но когато това стана, Бо само поклати глава. Нямаше сили да говори.

Сарина погледна нежно своя съпруг и той отвърна на погледа й с неприкрито обожание. Хедър ги видя и реши, че двамата млади имат нужда да останат за малко сами. Като се усмихна на снаха си, тя стана от леглото и се извини.

— Отивам да видя как е онзи симпатичен младеж Купър, а после ще помоля Филип да ни приготви нещо за закуска. Надявам се, че нищо няма да ви стане, ако останете сами за известно време.

Хети се засмя одобрително и също се отправи към вратата.

— Ако дотрябваме, викайте.

Бо изчака двете жени да излязат и да затворят вратата, легна до съпругата си и се притисна към нея, като положи глава върху възглавницата й.

— Много ли боли?

Сарина сплете пръсти в неговите и долепи ръката му до устните си.

— Болката идва и си отива — тихо каза тя, като вдигна очи към него. — Хети казва, че всичко върви нормално.

— Страх ли те е?

— Не и щом ти си до мен.

— А когато се наложи да изляза?

— Не искам да излизаш. — Пръстите й се впиха силно в неговите. — Мога да понеса всичко, стига да си с мен.

Когато след известно време по коридора се чуха стъпките на Хети, Бо бързо стана от леглото и отиде да си вземе чисти дрехи.

— Отивам да се измия и преоблека, после веднага се връщам — обеща той на съпругата си. — И ще остана е теб до края.