С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Ламър беше последен. Вече нямах сили да се съпротивлявам. Помислих, че ще се разплаче, когато ме погледна. Ръцете му бяха на ципа на панталона, но се колебаеше. Нийл се намеси: „Какво става? Хайде да те видим как ще се справиш“. „Не знам дали е необходимо, Нийл“. Гласът му трепереше неуверено. Беше характерно за него.
— След като Хъч се бе доказал, стана много игрив. „Трябваше да се досетим, че малкото педерастче ще го увърта“. „Не съм педераст!“, извика Ламър. Предполагам, че още тогава се е борил със сексуалната си неопределеност. Сигурно разбра, че или трябва да действа, или да стане обект на подигравките им и той… реши да действа.
— Когато смъкна гащите си, другите двама похвалиха ерекцията му. Знаех, че Ламър го прави за първи път. Не усещаше къде да… Забиваше се в мен. Болеше ме, бях натъртена и подута. Щом влезе, ръгаше бързо и лудешки, като разгонено животно. По лицето му изби пот. Нийл подхвърляше шегички и се подиграваше на „техниката“ на Ламър. Най-после еякулира.
— Смееше се облекчено, като се надигаше, но щом погледна лицето ми, усмивката му се стопи. Смятам, че той осъзнаваше какво са направили. Очите му безмълвно ми се извиняваха. Но не му простих, нито тогава, нито след години…
— Кога го видя пак? — попита Дилън.
Разказа му накратко за погребението на Мич Хиарън и неочакваното появяване на Ламър.
— Не съм простила на никой от тях и до днес!
След дълга пауза, тя вдигна глава.
— Подай ми, моля те, една кърпичка. — Дилън забеляза кутия с книжни салфетки в края на бюрото й. Протегна се и я подаде на Джейд.
— Благодаря.
Тя не изтри очите си, защото през целия разказ не беше проронила нито сълза. Използва кърпичката да попие потта по дланите си.
— Там ли те оставиха, Джейд?
— Да. — Засмя се горчиво. — Нийл дори запали цигара, преди да тръгнат. Спомням си мириса на сяра от клечката кибрит и димящия тютюн. Бях се свила на кълбо, вцепенена от болка и ужас.
— Обсъдиха какво да правят с мен и решиха, че имам достатъчно сили да се върна сама до града. Ламър попита: „Какво ще казваме, ако някой разбере какво е станало?“ Нийл отговори: „Кой ще каже? Ти?“. „Не, по дяволите“. „Тогава защо се безпокоиш?“
— Хъч предположи, че аз мога да се разприказвам. Нийл само се изсмя. Успокои ги, че ще си мълча, защото няма да искам „любимото момче“, тоест Гари, да научи за това. Каза, че съм си го просила и съм флиртувала с тях.
— Естествено, Хъч и Ламър се съгласиха с него, главно защото бяха наясно, че той очаква това от тях, но и за да оправдаят пред себе си своята постъпка.
— Не вярвам Нийл да чувства някакво угризение или вина. Той е безскрупулен. Няма съвест. Искаше да ме накаже, защото обичах Гари, а не него. Искаше да си отмъсти и на него заради победата му в един глупав побой. С този удар си отмъщаваше за две неща. Той бе Пачет и имаше право на всичко.
— Трябваше веднага да отидеш и да се оплачеш на властите.
Тя отново тъжно се усмихна.
— Дилън, ти не ме познаваш много добре, нали? Пропълзях до магистралата с последни сили. Не ме интересуваше дали ще оживея, или не, исках само да ги видя наказани!
Разказа му за посещението си в болницата и какво се беше случило на другия ден в службата на шериф Джоли. Дилън не можеше да повярва.
— Значи изнасилват те, всичко се потулва и после се забравя?
— До този момент, да.
— И сега, петнадесет години по-късно, ти се връщаш, за да отмъстиш? За да си платят за изнасилването?
— Не само за това.
— Какво има още?
— Гари.
— О, да, забравих. — Добави внимателно: — Приятелите трудно преодоляват такова нещо, Джейд.
— Особено Гари. И най-вече, когато Нийл и другите ме представиха като блудница. Нийл не го остави на мира. Присмиваше му се с намеци и той не издържа.
Когато му каза, какво бе извършил Гари след посещението й при Джорджи, Дилън беше потресен. Зарови отново пръсти в косата си и не знаеше какво да каже. Първото нещо, което си помисли, бе, че Гари би трябвало да има повече доверие в жената, която е обичал. Но тя едва ли щеше да се съгласи с мнението му.
— Не можех да остана в Палмето след самоубийството на Гари. Но се заклех един ден да се върна и аз да владея положението.
— Ти вече си притиснала Иван и Нийл до стената. Те разбират до какво ще ги доведе новата промишленост тук.
— Има за какво да плащат. Аз не съм единствената пострадала от тях през всичките тези години.
— Знаеше ли, преди да се върнеш, че Хъч е болен?