Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— И жена ми има ограничен бюджет, ама върти цялата къща — каза човекът и отпраши. Междувременно Джейк се оглеждаше наоколо с блеснали очи.
— Уха! — възкликна момчето. — Изглежда, съм забравил колко голямо е всичко тук. Калахан проследи погледа му и каза:
— Хайде да привършваме с това. — След което, докато се спускаха надолу, попита: — Да си получил нещо от Сузана? Каквото и да било?
— Някакъв мъж с китара — отвърна Джейк. — Пееше… не знам какво. Обаче сигурно е важно. Беше едно от онези съвпадения, които изобщо не са съвпадения, също както името на собственика на книжарничката беше Тауър или пък заведението на Балазар се казваше „Наклонената кула“. Трябва да разбера коя е тази песен.
— Нещо друго? Момчето поклати глава.
— Това е последното нещо, което получих от нея — тъкмо се бяхме качили в таксито пред хотела. Мисля, че вече е отишла в „Дикси Пиг“, сега е извън обсега ми.
Калахан се запъти към павилиона, разположен в средата на просторното фоайе.
— Дръж Ко близо до теб.
— Не се тревожи за това.
На бившия свещеник изобщо не му трябваше много време, за да открие онова, което търсеше.
ТРИНАЙСЕТ
На табелата пишеше:
Отдолу се виждаше списък с устава и правилата, който и двамата прочетоха внимателно. Под краката им се разнесе грохотът на преминаваща мотриса от метрото. Калахан, който не беше стъпвал в Ню Йорк от двайсет години, нямаше представа какъв е този влак, който се движеше под земята, къде отиваше и на каква дълбочина. Вече бяха слезли два етажа надолу с ескалатора — първо в офисите, а после и тук. Изглежда, релсите се намираха още по-дълбоко.
Джейк премести торбата с чиниите на другото си рамо и посочи към последния ред на текста.
— Тук пише при какви случаи можем да получим намаление — каза той.
— Намаление! — изджавка Ко.
— Ех, момко — въздъхна Калахан, — ако желанията бяха коне, всички просяци щяха да препускат. Не се нуждаем от тези намаления.
Така беше. След като преминаха през металния детектор (нямаха никакви проблеми с оризиите) и покрай охранителя, задрямал на стола си, Джейк откри, че малките сейфове — тези от лявата страна на продълговатото помещение — са идеални за избелелия сак с кутията вътре в него. Да наемат касетка за максимален срок струваше двайсет и седем долара. Отец Калахан започна да пъха крайно предпазливо банкноти в различните отвори на машината за жетони, опасявайки се от евентуална неизправност. От всички чудеса и кошмари на техниката, с които се бе сблъскал по време на краткия им престой в града, това му се струваше най-необяснимо. Автомат, който приемаше банкноти? Що за усъвършенствана технология бе залегнала в изработката на тази машина? Надписът, адресиран към клиентите, гласеше: „ПЪХАЙТЕ БАНКНОТИТЕ С ЛИЦЕТО НАГОРЕ“ и до него се виждаше изображение на банкнота от един долар с лика на Джордж Вашингтон, обърнат наляво. Да, но парите, които Калахан пъхна в автомата, биваха адекватно разчетени, без значение от това дали главата на президентите бе обърната на ляво или надясно, стига да беше отгоре. Някогашният свещеник почти изпита облекчение, когато машината отказа да приеме една много стара и смачкана банкнота, ала петте долара, които пъхна след това, веднага бяха превърнати на куп жетони, които заваляха като дъжд в улея отдолу. След като събра двайсет и седем долара, възрастният спътник на Джейк се обърна, за да отиде при момчето, което го чакаше, ала изведнъж му хрумна нещо и той се завъртя отново, обзет от любопитство. Човекът с белега на челото заобиколи машината и не след дълго откри информацията, която му трябваше. Това бе „Чейндж-Мак-Р 2000“, произведен в Кливланд, Охайо, с участието на доста компании: „Дженерал Електрик“, „Деуолт Електроникс“, „Шоури Електрик“, „Панасоник“ и на последно място в списъка, изписано с най-дребен шрифт — „Норт Сентрал Позитроникс“.
„Змията в храстите — помисли си Калахан. — Този човек Стивън Кинг, който май ме е измислил, може и да съществува само в един свят, но се обзалагам, че «Норт Сентрал Позитроникс» е навсякъде. Какво ли се чудя — та нали тя принадлежи на Пурпурния крал, също както и «Сомбра», а той просто иска онова, за което е жадувал всеки властолюбив деспот от човешката история — да бъде навсякъде, да притежава всичко и по възможност да контролира цялата вселена.“ — Или да я обвие в мрак — измърмори той.