Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Татко! — извика го Джейк, който май започваше да губи търпение. — Отче!
— Идвам, идвам — отвърна му Калахан и забърза към момчето, а шепите му бяха пълни с лъскави златисти жетони.
ЧЕТИРИНАЙСЕТ
Ключът излезе от сейф 883, след като Джейк пусна девет от жетоните, ала момчето продължи, докато и всичките двайсет и седем не изчезнаха в прореза. Тогава малкото прозорче под номера на сейфа светна в червено.
— Напълнихме го до дупка — усмихна се Джейк доволно. Все още говореха с онези приглушени, тип „да не събудим бебето“ гласове, а и голямото, подобно на пещера помещение бе необичайно тихо. Момчето си каза, че в осем сутринта или в пет вечерта през работните дни тук сигурно е истинска лудница — хора прииждаха или бързаха към станцията на метрото, като някои от тях оставяха вещите си в сейфовете за краткосрочно съхранение. Сега единствените шумове бяха ехото от разговорите в няколкото магазина в безистена и грохотът на поредната мотриса.
Калахан сложи сака за боулинг в сейфа и го напъха колкото можа по-назад, докато Джейк го гледаше угрижено. После затвори вратичката и момчето завъртя ключа.
— Бинго! — каза невръстният стрелец и пусна ключето в джоба си.
После попита обезпокоено:
— Ще заспи ли?
— Би трябвало — вдигна рамене Калахан. — Нали беше заспала в църквата ми. Ако още някой Лъч се пречупи, навярно ще се събуди и ще започне да върши злини, но пък тогава…
— Ако още някой Лъч бъде прекъснат, малко злини едва ли ще имат голямо значение — довърши Джейк. Спътникът му кимна:
— Работата е там, че… ами, нали не се заблуждаваш къде отиваме. И знаеш на какво ще се натъкнем там.
Вампири. Отрепки. Навярно и други служители на Пурпурния крал. Най-вероятно и Уолтър ще е там — забуленият мъж в черно, който понякога променяше облика си и се наричаше Рандал Флаг. А може би дори и Пурпурния крал. Да, Джейк знаеше.
— Ако ти имаш дарбата — продължи някогашният свещеник, — трябва да предположим, че някои от тях също имат подобни умения. Възможно е да разберат за това място — и за номера на сейфа ни — от съзнанията ни. Ще отидем там и ще направим всичко възможно да я освободим, ала нека не си въобразяваме, че шансовете ни за успех са големи. Никога през живота си не съм стрелял с пистолет, а и ти не си — прости ми, Джейк — закоравял в множество битки воин.
— Е, участвал съм в една-две — рече момчето. Мислеше си за времето, което бе прекарал с Гашър, както и за Вълците, естествено.
— Това ще е доста по-различно — продължи Калахан. — Просто искам да ти кажа, че ще е много лошо, ако ни хванат живи. Ако се стигне до това. Разбираш ли?
— Не се тревожи — каза момчето, а Калахан усети как го побиват тръпки от успокояващия тон на Джейк. — Не се тревожи за това, татко. Няма да попаднем живи в лапите им.
ПЕТНАЙСЕТ
После отново излязоха навън, оглеждайки се за друго такси. Джейк си помисли, че бакшишите на камериерката трябваше да им стигнат, за да се доберат до „Дикси Пиг“. А пък след това, каза си хлапето, едва ли щяха да имат нужда от пари в брой — или от каквото и да било друго.
— Ето едно — рече Калахан и махна с ръка на жълтия автомобил. Междувременно Джейк се бе загледал в сградата, от която току-що бяха излезли.
— Сигурен ли си, че там ще е на сигурно място? — попита, докато колата свиваше към тях, надувайки клаксона заради мудния пешеходец, движещ се между нея и бъдещите клиенти.
— Според моя стар приятел сай Магръдър това е най-сигурното място в цял Манхатън — каза някогашният свещеник. — Петдесет пъти по-надеждно от сейфовете в Пен Стейшън и Гранд Сентрал, беше ми рекъл той… а освен това тук имаш възможност и за дългосрочно съхранение. Със сигурност има и други сейфове в Ню Йорк, но ние ще сме се изпарили дълго преди те да отворят — по един или друг начин…
Момчето не обърна внимание на черния му хумор, загледано в приближаващото се такси. Когато автомобилът спря, Калахан задържа вратата отворена, докато момчето се разполагаше на задната седалка, последвано от скункса, който скочи веднага в скута му. Човекът с белега на челото хвърли прощален поглед към небостъргачите-близнаци на Световния търговски център, преди да се качи в колата.
— Ще бъде на сигурно място чак до юни 2002, освен, ако някой не разбие сейфа и не я открадне.
— Или ако сградата не се сгромоляса отгоре и — подхвърли Джейк.
Калахан се засмя, макар че момчето не се шегуваше.
— Това никога няма да се случи. А ако пък стане така… е, една стъклена топка под сто и десет етажа стоманобетон? Била тя и магическа? Според мен това би бил чудесен начин да се отървем веднъж завинаги от тази ужасна вещ.