Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Ричард нямаше сили да благодари на Лили. Опасявасе, че гласът ще му изневери.
Лили се отпусна назад. Мъничките й веждички се повдигнаха.
— Уморена съм. — Тя простена, почти разплакана. Не ми е добре.
Сви се на топка и засмука палеца си.
Калан я зави добре и й обеща, че скоро ще се оправи. Нежната усмивка на Калан предизвика бледо подобие на усмивчица на лицето на Лили. Ричард също без малко да се усмихне. Без малко.
На улицата, след като напуснаха дома на семейство Андерсън, Ричард издърпа Дрефан настрани. Калан каза на останалите да изчакат и отиде при двамата братя.
— Какъв белег си видял? — попита Ричард. — Каза на дядото за някакъв белег.
— Петната по краката й.
— И защо старецът те изгледа с такъв ужас?
Дрефан извърна очи.
— Хората, заразени от чума, умират по различни на чини. Не знам защо, предполагам, че има връзка с организма на всеки. Устойчивостта и уязвимостта на всяка аура са различни. Не съм виждал със собствените си очи различните видове смърт, които причинява чумата, тъй като — за щастие — не се среща често. Повечето от нещата, които знам, съм научил от записките, които пазят лечителите от Рауг’Мос. Епидемиите, които съм виждал, са били в откъснати, отдалечени места. Някога, преди много векове, в някои от големите градове е имало огромни чумни епидемии — имам записки от тях. При някои хора всичко става изведнъж — силна треска с температура, непоносими главоболия, повръщане, пронизващи болки в гърба. От болка губят съзнание, понякога преди да умрат минават дни, дори седмици. Малцина се възстановяват. Такъв е случаят с Бет. Макар че положението й ще се влоши още доста. Виждал съм хора като нея да се оправят. За нея има малък шанс. Понякога могат да изглеждат като първото момче — черната смърт ги застига и разлага телата им. Други биват измъчвани от жестоки отоци по врата, подмишниците слабините. Страдат жестоко, докато накрая умират. Такъв е случаят с Бърт. Ако болестта бъде изтласкана към главата и принудена да се излее навън, има вероятност такъв човек също да оздравее.
— Ами Лили? — попита Калан. — Какви са тези белези, както ги нарече?
— Никога досега не ги бях виждал с очите си, но съм чел за тях в записките на други лечители. Такива белези се появяват по краката и понякога по гърдите. Хората рядко разбират, че са болни — почти до самия край. Един ден установяват, че белезите са се появили, и много скоро след това умират. Почти без болка. Но винаги умират. Не е имало случай на белязан да оцелее. Старецът сигурно е виждал подобни случаи, защото го знаеше. При епидемиите, които съм виждал, колкото и жестоки да са били, не е имало случаи на хора с белези. В записките пише, че най-тежките от най-страшните епидемии — онези, които носят най-много смърт — са тези, в които има белязани. Някои смятат, че това са видимите знаци на докосването на Пазителя.
— Но Лили е просто малко момиченце — запротестира Калан, сякаш можеше да промени нещо. — Не изглежда болна. Не е възможно да…
— Лили се чувства неразположена. Белезите по крака та й са ясно изявени. До полунощ ще е мъртва.
— Тази нощ? — удивен попита Ричард.
— Да. Най-късно. По-вероятно след няколко часа. Мисля, че дори е възможно…
Откъм къщата се чу пронизителен, протяжен писък на жена. От ужаса, който се съдържаше в него, по гърба на Ричард плъзнаха ледени иглички. Войниците, които тихо разговаряха в дъното на уличката, замълчаха. Единственият звук, който се чуваше, бе лаят на куче на съседната улица.
От къщата долетя и викът на мъж. Дрефан затвори очи.
— Както се канех да кажа, дори е възможно по-скоро.
Калан зарови лице в гърдите на Ричард. Стисна го за ризата. Главата му се завъртя.
— Та те са деца — проплака тя. — Това копеле убива деца!
Дрефан сбърчи чело.
— Какви ги говори тя?
— Дрефан — Ричард притисна по-плътно към себе си треперещата Калан. — Мисля, че тези деца умират, защо то един магьосник и една вещица са посетили играта им на Джа’Ла преди няколко дни и чрез магия са дали ход на епидемията.
— Това е невъзможно. За да се прояви заразата, са нужни повече дни.
— Магьосникът е същият, който причини зло на Кара, точно преди ти да дойдеш. На стената в дупката остави пророчество, което започва така: „При червената луна ще дойде огнената буря.“ Дрефан го изгледа подозрително.
— Как е възможно магия да даде начало на епидемия?
— Не знам — прошепна Ричард.
Не можеше да изрече на глас следващата част от пророчеството.
„Свързаният с острието ще гледа как хората му гинат. Ако не направи нищо, тогава и той, и онези, които обича, ще умрат в адската жега, защото няма острие, добито от стомана или сътворено от магия, което може да навреди на врага му.“ Калан продължаваше да трепери в прегръдката му и той знаеше, че я мъчи споменът за последната част от пророчеството: