През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Добре ли са въоръжени?
— Няма да издам това. Или да им кажа какво е вашето оръжие?
— Скрили ли са имуществата си на другия бряг?
— Само глупавият изоставя богатството си, когато се оттегля. Впрочем халданите имат толкова малко имущество, че няма да им е трудно да го вземат със себе си.
— Отдръпни се! Сега ще се съвещаваме, след като чухме всичко, което ни интересуваше.
Подчиних се на заповедта и така ми се удаде възможност да запозная Мохамед Емин със съдържанието на нашия разговор. Още преди кюрдите да вземат някакво решение, се приближиха няколко души и доведоха един невъоръжен човек.
— Кой е този? — попита агата.
— Промъкваше се тайно насам и като го хванахме, каза, че меликът на Лисан го изпраща при ефенди. Казвайки това, човекът посочи към мен.
— Защо идваш тук? — попитах халдееца.
Изпращането на този човек ми изглеждаше подозрително, дори много непредпазливо. Във всеки случай пратеникът беше проявил необикновена смелост, дръзвайки да дойде при вражески настроените кюрди.
— Ходих — отвърна той, — забави се твърде много и меликът ме изпрати да ти кажа, че ще убие бея на Гумри, ако не се върнеш бързо.
— Виждате ли, че ви казах истината! — обърнах се към кюрдите. — Пуснете мъжа бързо да си върви! Той трябва да каже на мелика, че нищо не ми се е случило и скоро отново ще ме види.
— Отведете го! — заповяда агата.
Подчиниха му се, а после преговорите бяха подновени.
Появата на този пратеник трябваше да спомогне за вземане на благоприятно решение от страна на кюрдите. Но все пак ми се стори странно, че човекът е бил изпратен. Меликът съвсем не се беше показал като толкова кръвожаден, а и не беше необходимо да се отправя заплаха и по отношение на мен, защото като гост на бея на кюрдите нямаше от какво да се страхувам.
Накрая се стигна до решение и ме извикаха. Водачът взе думата:
— Ефенди, обещай ми да не казваш на несторианците и дума срещу нас!
— Обещавам.
— Тогава можеш да се върнеш при тях.
— Искам моят приятел Мохамед Емин да ме придружи.
— Защо да не остане при нас?
— Ваш пленник ли е?
— Не.
— Тогава може да отиде, където пожелае, и той реши да ме придружи. Какво да кажа на мелика?
— Че искаме да освободи бея ни.
— А после?
— Кадир бей ще реши какво да правим. Това допълнение можеше да крие някоя клопка, затова се осведомих:
— Кога трябва да ви бъде предаден?
— Веднага, заедно с всички, които го придружават.
— Къде да дойде?
— Тук.
— И вие няма да се придвижите напред?
— Засега не.
— А после, като ви бъде предаден Кадир бей?
— Тогава ще постъпим, както реши беят.
— А ако меликът го пусне едва след като вие мирно се върнете в Гумри?
— Ефенди, няма да се съгласим с това условие. Няма да си тръгнем оттук, докато не се върне владетелят на Гумри.
— Какво искате още?
— Нищо.
— Тогава чуйте какво още ще ви кажа! Бях честен към вас и ще бъда и с мелика. Няма да го увещавам да се съгласи с нещо, което ще му навреди. А преди всичко запомнете, че ще убият незабавно бея, ако напуснете това място, преди да се сключи мирът.
— Ще посъветваш ли мелика да го убие?
— Опазил ме Аллах от подобно нещо! Но няма и да се съглася, ако искате беят да се върне, за да ви поведе срещу Лисан.
— Ходих, говориш много смело и откровено!
— Тогава поне обърнете внимание, че се отнасям честно с приятелите си. Въоръжете се с търпение, докато се върна.
Яхнах коня си, а и Мохамед Емин направи същото. Тръгнахме, без някой от кюрдите да ни придружава.
— Какво послание ще предадеш? — попита шейхът. Обясних му мисията си, а също и обзелите ме съмнения. Докато разговаряхме, конете ни бързо напредваха и почти бяхме стигнали до реката, когато ми се стори, че дочух встрани подозрителен шум. Обърнах се и в същото време видях проблясването на два изстрела. В следващия миг конят на хадедихна изчезна в храстите заедно с ездача си. Но по моя се бяха целили по- точно. Той моментално рухна на земята. И тъй като всичко това се случи светкавично бързо, дори не успях да извадя краката си от стремената. Паднах заедно с коня и малко бях затиснат от него. В следващата минута ме наобиколиха осем мъже. Искаха да ми отнемат оръжието и да ме вържат. Единият от тях беше човекът, който преди това се представяше за пратеник на мелика. Значи все пак не бях се излъгал.
Предполагах, че това вероломство е дело на раиса на Мурд, на Наджир бей, и се съпротивлявах колкото можех. За съжаление лежах на земята и десният ми крак беше под коня. Но все пак ръцете ми бяха свободни и щом се опитаха да ме хванат и вържат, успях да им нанеса няколко силни удара, преди да ме обезоръжат. После те ме измъкнаха изпод коня и вече можех да се изправя.