Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Ще ви чакам в колата.
Тя попипа джоба си с мисълта, че допреди известно време щеше да полудее от радост само да държи този ключ.
Паркира пред кооперацията на Лука, вдигна очи към апартамента му. Щорите на прозорците бяха пуснати. Не си беше вкъщи. Тя въздъхна с облекчение. Порови в страничния джоб на вратата евентуално за някакъв плик. Откри някакъв захабен стар. Откъсна лист от бележника си и написа: „Лука, връщам ви ключа. Идеята не се оказа добра. Късмет за всичко. Жозефин.“ Прочете написаната набързо бележка, докато Ифижени, извърнала глава, гледаше навън. Жозефин задраска „идеята не се оказа добра“. Откъсна нов лист, преписа на чисто посланието и го пъхна в плика. Сега оставаше само да го връчи на портиерката.
Жената тъкмо беше пуснала прахосмукачката. Отвори вратата, преметнала през рамо маркуча с тръбата, която приличаше на метална змия. Жозефин се представи. Попйта дали може да остави плик за господин Лука Джамбели.
- Искате да кажете, Виторио Джамбели?
- Не. Лука, брат му.
Само това липсваше! Бележката на „смотанячката“ да попадне в ръцете на Виторио!
- Тук няма Лука Джамбели!
- Има! - усмихна се Жозефин. - Висок кестеняв мъж с паднал на очите перчем; винаги ходи с дъфел!
- Виторио - повтори жената и подпря прахосмукачката.
- Не! Лука. Неговият брат близнак.
Портиерката поклати глава и свали металната змия.
- Не познавам такъв.
- Живее на петия.
- Виторио Джамбели, не Лука...
- Стига де! - нервира се Жозефин. - Идвала съм при него. Мога да ви опиша как изглежда жилището му. Зная също, че има брат близнак, който се казва Виторио и е манекен, но живее на друго място.
- Ми точно този живее тук. Друг не съм виждала! Даже не знаех, че имал брат близнак. Никога не е споменавал. Да не ме изкарате луда! - тя се засегна и понечи да затвори вратата.
- Може ли да поговорим минутка? -попита Жозефин
- Нямам много време за приказки.
Тя неохотно я покани да влезе. Бутна встрани прахосмукачката и пусна змийското кълбо.
- Този, който аз познавам, се казва Лука - повтори Жозефин, стиснала плика в ръка. - Пише дисертация за историята на сълзите, поръчана му е от италиански издател. Прекарва много време в библиотеката, прилича на малко по-възрастен студент. Мрачен, меланхоличен, не се усмихва много-много...
- Виж, тук сте права! Не е с приятен характер! Дразни се за щяло и нещяло. Така е, защото има стомашни киселини. Не се храни правилно. Ами да, сам мъж няма да седне да си готви!
- Ето, виждате ли, че говорим за един и същ човек.
- Да, да. Хората с лошо храносмилане са непредвидими, те зависят от стомашните си сокове. И той е точно такъв, един ден ви се усмихва любезно, на другия е като буреносен облак. За Виторио става дума. Много красив мъж. Манекен, снимат го по списанията...
- Не! Говоря за брат му Лука!
- Ама нали ви обяснявам, че няма никакъв Лука. Има един, дето се казва Виторио и страда от лошо храносмилане! Все пак съм в течение, нали аз разнасям пощата! На пликовете не пише Лука, а Виторио. И глобите за неправилно паркиране, и те са за Виторио. И бележките за неплатени фактури - за Виторио. Този Лука толкова живее тук, колкото тече мед и масло от чешмата на ъгъла на улицата! Не ми ли вярвате? Имате ли ключ? Качете се и проверете...
- Нали ви казах, че вече съм идвала и зная, че тук живее Лука Джамбели.
- Аз пък ви казвам, че има само един и той се казва Виторио Джамбели, по професия манекен, с труден характер и лошо храносмилане. Който си губи документите, ключовете, обезумява от нищо и прекарва нощта в участъка! Затова не настоявайте и не се опитвайте да ме накарате да повярвам, че са двама души, след като има само един! Което е много добре, защото в противен случай, ако има още един като него, направо ще се побъркам!
- Не е възможно - прошепна Жозефин. - Това е Лука.
- Виторио. Виторио Джамбели. Познавам майка му. Говорила съм с нея. Тя си има големи неприятности с него... Той й е единствен син и тя не заслужава такова нещастие. Виждала съм я, както сега вас. Седнала на оня стол... - тя посочи стол, на който спеше голяма сива котка. - Плачеше, докато ми разказваше какви ужасии й погаждал. Живее в предградието Женвилие. Да ви дам адреса, ако желаете...
- Не може да бъде - упорстваше Жозефин, клатейки глава. - Не съм сънувала...
- Страхувам се, че ви е лъготил, млада госпожо. Жалко, че го няма. Замина за Италия. За Милано. Ще участва в ревю. Връща се вдругиден. Виторио Джамбели. А колкото да се прави на интересен, много го бива. Човекът оркестър... - портиерката мърмореше, сякаш тя беше преживяла любовно разочарование. - Лука, сигурно го е измислил за по-забавно. Мрази хората да говорят, че позира за списания. Направо побеснява! Въпреки че с това се издържа. Мислите ли, че ми е приятно да слугувам на този и онзи? Ама от това живея! На неговите години, как не го е срам! Крайно време е да се вразуми...