Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Защото Ван усещаше как някаква мрачна сила се разраства в него и запълва празнината, останала след загубата на душата му. С всеки изминал ден той ставаше все по-... могъщ.
БЪЧ ПОЕ ПРЕЗ ЗАСТЛАНАТА СЪС СИНИ ПОСТЕЛКИ ТРЕНИРОВЪЧНА зала, насочвайки се към стоманената врата в другия й край. Вървеше след Рот и Вишъс, стиснал здраво ръката на Мариса. Искаше му се да й каже нещо окуражително, но знаеше, че тя е прекалено интелигентна, за да я залъгва с празни приказки от рода на „всичко ще бъде наред". Истината беше, че никой не знаеше какво ще се случи, и всеки опит да й вдъхне фалшива увереност само щеше да влоши положението и да я накара да мисли за риска, който той поемаше.
Когато прекосиха залата, Ви отключи допълнително подсилената врата и след като минаха през същинска джунгла от тренировъчни съоръжения и оръжия, те отидоха в помещението за първа помощ и физиотерапия. Ви ги пусна да влязат и запали флуоресцентните лампи, които се включиха с шумно жужене.
Мястото беше като извадено от някой епизод на „Спешно отделение" - цялото в бели плочки и стоманени шкафчета със стъклени врати, пълни с шишенца и най-различни медицински консумативи. В единия ъгъл имаше джакузи, маса за масажи и спешен шкаф, но Бъч почти не ги забеляза, тъй като цялото му внимание бе насочено към средата на стаята, където щеше да се разиграе неговата драма. Там, като сцена, очакваща Шекспир, стоеше носилка на колела. Над нея висеше някакъв високотехнологичен полилей, а отдолу... отдолу имаше отворен канал.
Бъч опита да си се представи опънат върху масата и облян от светлина. И изпита усещането, че се дави.
-Би трябвало да го направим в клиниката на Хавърс - глухо каза Мариса, когато Рот затвори вратата, но Ви поклати глава.
-Не се засягай, но не бих завел Бъч при брат ти даже и за най-обикновено порязване. А и колкото по-малко се знае за това, толкова по-добре.
При тези думи той отиде до носилката, за да се увери, че спирачката е запъната.
-Освен това самият аз съм дяволски добър лекар - добави той. - Бъч, сваляй дрехите и да се залавяме за работа.
Бъч се съблече, докато не остана по боксерки, и целият настръхна.
-Не може ли да направим нещо с температурата в този хладилник?
-Аха - отвърна Ви и отиде до стената. - През първата част искаме да е топло. После ще трябва да пусна климатика на най-ниската температура и ти ще си ми благодарен за това.
Бъч отиде до масата и се покатери върху нея. Със съскащ звук отгоре заструи топъл въздух, а Бъч протегна ръце към Мариса. Тя затвори очи за миг, но после отиде при него и той я притисна до гърдите си, приютявайки се в топлината на тялото й. По бузите й се стичаха сълзи, бавни и безмълвни, а когато Бъч се опита да каже нещо, тя поклати глава.
-Искате ли да се обвържете днес? Всички в стаята подскочиха.
Дребничка фигура в черни одежди се беше появила сякаш от нищото в единия ъгъл. Скрайб Върджин.
Сърцето на Бъч заби учестено. Беше я виждал само веднъж, на сватбата на Рот и Бет, но тя беше съвсем същата, както и тогава - присъствие, което вдъхваше респект и страх, въплътено могъщество, природна сила.
Изведнъж той осъзна какво го бе попитала.
-Аз... да, бих искал. Мариса?
Мариса свали ръце, сякаш се канеше да повдигне полите на роклята, с каквато всъщност не беше облечена. Тя ги отпусна неловко до тялото си, но все пак направи изящен реверанс и каза:
-Ако няма да ви оскърби, за нас би било извънмерна чест да бъдем обвързани от Ваша святост.
Скрайб Върджин пристъпи напред, а ниският й смях изпълни стаята. Тя положи сияещата си ръка върху склонената глава на Мариса и каза:
-Прекрасни маниери, дете мое. Твоят род винаги е имал съвършени обноски. А сега се изправи и ме погледни в очите.
Мариса се подчини и Бъч беше готов да се закълне, че Скрайб Върджин въздъхна тихичко.
-Красива. Толкова красива. И каква изящна осанка! После Скрайб Върджин се обърна към Бъч. Въпреки че лицето й беше закрито от плътен черен воал, силата на погледа, с който го измери, го накара да настръхне. Сякаш беше застанал там, където само след миг щеше да удари гръм.
-Как е името на баща ти, човеко?
-Еди. Едуард. 0'Нийл. Но ако не възразявате, предпочитам да не го намесваме.
Всички в стаята се напрегнаха.
-По-полека, ченге. По-полека - промърмори Ви.
-И защо, човеко? - попита Скрайб Върджин, произнасяйки думата „човеко" с такъв тон, сякаш казваше „нищожество".
Бъч сви рамене.
-Той не означава нищо за мен.