Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Ах, какво мило дете — възхитехо възкликна една от седящите до нея жени. — Довел си ни вечеря?
— Не си и помисляй — рязко отвърна Велхеор, впервайки в нея остър поглед. — Момчето е с мен.
— Колко интересно — Итания ме погледна с любопитство. — Много секси белег… Странно, миришеш едновременно и като човек, и като вампир.
— А аз си мислех, че след гробището мириша на зомби — колебливо се пошегувах аз.
— Момчето прави тънък намек, че ще се радваме да си вземем душ след дългия път — мрачно каза Велхеор.
„Кой тук е момче? — по инерция се възмутих аз, но веднага се опомних: — Макар че в сравнение с тях… Добре, че не ме наричат бебе.“
— Аз също с радост бих си взела един душ — тъжно въздъхна Итания. — Но водопроводът още не е ремонтиран, така че ще трябва да се задоволим с къпане в рова.
— Къде?! — подскочих аз, веднага спомняйки си вонящата локва пред входа на замъка.
— Не се притеснявай, ровът се захранва от подземни реки, а и под замъка има една хубава малка пещера, в която е много приятно да се къпеш. Ще ти хареса — намигна ми Итания. — Между другото, мога да ти изтъркам гърба.
Под погледа й ми ставаше все по-неудобно. Погледнах Велхеор в търсене на подкрепа, но очевидно вампирът беше зает с по-важни мисли.
— Итания, аз, разбира се, се радвам, че ти харесва МОЯТА пещера. Но какво изобщо правиш в МОЯ замък?
Итания обърна тъмния си поглед към Велхеор и на мен веднага ми стана много по-лесно да дишам.
— В твоя замък? Всъщност според документите от последния ни развод половината замък принадлежи на мен — очарователно се усмихна вампирката. — Помниш ли — брачния договор, подписа…
Ъ-ъ… какво значеше тази странна забележка „последния ни развод“? Колко пъти всъщност са се развеждали?
— Но не целия! — ревна Велхеор.
— Договорът не уточнява коя половина е моята, така че аз избрах здравата. Така че построй си наново дясното крило — и си живей. Няма какво да ругаеш, подписал си договор.
— Кой ги чете тези бумаги! — махна с ръка Велхеор.
— Ето така се губят замъци — свойски ми прошепна вампирката под смеха на приятелките си. — Момче, никога не подписвай документи, преди внимателно да ги прочетеш. Или поне да се запознаеш за какво се отнасят…
Наведох се към Велхеор:
— Нали ти сам наскоро ми каза, че към всеки документ трябва да се подхожда внимателно.
— Тази жена получава всичко, което поиска — изсъска вампирът. — Бях готов да се подпиша абсолютно навсякъде, само и само да бъда свободен. В някои случаи се налага да забравиш дори любопитството, самоуважението и прочие глупави чувства.
— Скъпи, не плаши момчето — помоли Итания. — По-добре слезте в пещерата, поизчистете се след дългото пътуване, а дотогава аз ще наредя да приготвят вечерята. Сигурно сте прегладнели?
От думата „вечеря“ едва не се задавих със слюнка.
— Да! — възкликнах радостно и едва след това се запитах дали основното ястие не съм аз.
Гладните погледи на вампирките не предвещаваха нищо добро.
— Да вървим — нареди ми Велхеор, ставайки от масата. — А с теб — той впери поглед в Итания — ще поговорим после.
— Колкото искаш, скъпи — измамно меко се усмихна вампирката.
Краткият разговор ми беше достатъчен да осъзная, че с тази дама шега не бива — ще те сдъвче и изплюе без да й мигне окото. Всъщност каква друга би могла да бъде бившата съпруга на най-кървавия вампир на хилядолетието?
Велхеор ме сграбчи за яката и буквално ме изнесе от залата. Не посмях и гък да кажа, разбирайки, че сега е по-добре да не го дразня. Прелетяхме по коридорите толкова бързо, че дори не успях да запомня пътя. През цялото време вампирът ме влачеше с изпъната ръка и не спираше да сипе проклятия.
— Ама че кучка — мърмореше той под носа си. — Моят замък… моят замък да ми отмъкне…
Слязохме в мазето и оттам през тунел попаднахме в малка пещера с подземна река. Продължавайки да ругае на воля бившата си съпруга, Велхеор без особено усилие ме хвърли във водата. От изненада едва не се удавих — водата се оказа ледено студена. Въпреки това не рискувах да протестирам, съзнавайки, че мога много лесно да го отнеса. А и не беше толкова лошо да се освежа в студената вода след мнжеството сблъсъци с неживите.
Колкото и да беше странно, вампирът също скочи във водата с дрехите. Защо направи така разбрах чак когато излезе от реката — дрехите първо абсорбираха цялата влага и после сами изсъхнаха. Тук определено не беше минало без магия.