Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Какво правите?! — най-накрая се опомних аз.
Вампирката се притисна с цяло тяло към мен:
— Казах ти, че можем да минем на „ти“
Уф…
— Добре — казах бързо, показвайки чудеса от ловкост, за да се измъкна от обятията на Итания. — И така, какво правиш тук?
— Изглеждаше напрегнат, така че реших да ти помогна малко да се отпуснеш, преди да продължите пътуването си.
Нещо не се чувствах отпуснат. Точно обратното… Бившата жена на Велхеор ме плашеше. За съжаление, именно страхът ми пречеше да отговоря на неприличното предложение на вампирката с категоричен отказ. Оставаше ми само да чакам намесата на Велхеор, но този подлец кой знае защо се бавеше.
— Хм, благодаря ти, разбира се…
— Засега е още рано да ми благодариш — ласкателно прошепна вампирката.
Ох, дракон да ме вземе! Къде е Велхеор?!
— Да, благодарност след секс — това е, за което мечтае всяка жена — се разнесе от полумрака.
„Най-накрая!“ — с огромно облекчение си помислих аз.
— Ти преди не се скъпеше на благодарности — отбеляза Итания, без изобщо да се смути и дори не се опита да слезе от мен.
— Така беше — съгласи се Велхеор. — Не искам да прекъсвам идилията ви… всъщност кого заблуждавам? Разбира се, че искам. Ние със Зак трябва да тръгваме.
— Може би той би искал да остане половин час? — обърна се към мен вампирката.
Устните й едва докосваха моите и аз с усилие се удържах да не отговори на целувката й. Все пак Итания беше не само опасна, но и невероятно привлекателна…
— Ние… трябва… да вървим… — едва изрекох. — Времето не чака.
— Обичаш всичко да разваляш — въздъхна вампирката, отдръпна се от мен, и с едно гъвкаво движение стана от леглото. — Добре, момчета, вървете за своите подвизи. И не забравяйте на връщане да се отбиете на гости при мен.
Все още не виждах толкова добре в полумрака, за да видя изражението на лицето й, но дори от тона на вампирката по гърба ми пробягаха тръпки.
— Непременно — увери я Велхеор. — Зак, да вървим.
Итания изчезна от стаята също толкова незабелязано, както се и появи. Хвърляйки поглед към вратата, аз се уверих, че табуретката остана права на мястото си. Прозорчето също беше прекалено малко, за да може лесно и бързо да се измъкне оттам. Примерът на Велхеор показа, че на вампирите им трябваше известно време, за да променят формата на тялото, така че… както и подозирах, някъде тук имаше таен проход. Въпреки че с тези вампири в нищо не можеш да бъдеш сигурен.
— Уф, ти ме спаси — облекчено поех дъх аз. — Благодаря ти.
— Спасил? — повтори вампирът. — Шегуваш ли се? Аз те лиших от най-незабравимото изживяване за целия ти живот. Итания е най-добрата любовница от всички, с които някога съм бил.
Тук дори аз не намерих какво да отговоря, защото и преди неговите думи не бях съвсем сигурен дали да се радвам на намесата на Велхеор или не. Все пак Итания беше една невероятно красива жена… и ако Велхеор казва истината… аз наистина бях пропуснал много.
Действие 5
Настъпи нощ. Оказа се, че бях успял добре да поспя, преди към мен да започне да се домогва бившата съпруга на най-кървавия вампир на хилядолетието. За съжаление не ни дадоха коне, в замъка и така бяха недостатъчно, но Велхеор разбра, че можем да си вземем от близкото градче. Така че тръгнахме натам.
„Алиса сама каза, че всичко е вече в миналото — мислех си по пътя. — Може би наистина трябваше да поостана… Уф, за какво изобщо мисля? Пред нас са земите на Бойния клан…“
— За Итания ли мислиш? — лукаво попита Велхеор.
— Аз? Не-е, какво говориш. Вече и да мисля забравих.
— Не вярвам — засмя се вампирът. — Сигурно вече съжаляваш, че ви прекъснах.
Съжалявах или не? Честно казано, не можех еднозначно да отговоря на този въпрос дори на себе си. И между другото, защо вампирът реши да ни спре? Може би ревнуваше?
— Тя сама дойде при мен — казах бързо. — Аз изобщо не си и помислях за нещо подобно.
— Е, че тя сама ще дойде и аз можех да предположа — открито подигрателно се засмя вампирът. — Всичко стана в стаята ти. И няма какво да се притесняваш, изобщо не ревнувам. Отношенията между хилядолетни вампири са много по-сложни и над всички тези дреболии. Ако си любопитен, аз прекъснах вашата идилия само от злоба — за да лиша от удоволствие Итания, точно както тя ме лиши от замъка ми. Дребно отмъщение. Знам как харесва млади момчета.
— Успокои ме — въздъхнах с облекчение.
— Не ставай нахален — заплаши вампирът. — Че ще те спукам от бой. Имаш си Алиса.
— По-скоро тя ме има — веднага се намръщих аз. — А аз нея я нямам. Нечестно е някак.