Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Не може да разкрие лъжите ти — завърши горчиво Клеъри вместо него. — Не й ли е хрумвало, че постъпва лошо, като ме кара да мисля през всичките тези години, че баща ми е мъртъв, докато моят истински баща…
Люк не каза нищо, като я остави сама да довърши изречението си и да осмисли немислимото.
— … е Валънтайн. — Гласът й трепна. — Това ли искаш да ми кажеш? Че Валънтайн е бил… е… мой баща?
Люк кимна, само по свитите му пръсти се разбираше, че е напрегнат.
— Да.
— О, Боже мой. — Клеъри скочи на крака, неспособна повече да седи на едно място. Закрачи към решетките на килията. — Това не е възможно. Просто не е възможно.
— Клеъри, моля те, успокой се…
— Да се успокоя? Казваш ми, че баща ми на практика е олицетворението на злото, и искаш да се успокоя?
— Той не винаги е бил зъл — каза Люк така, сякаш се извиняваше.
— О, не съм съгласна. Мисля, че той поначало си е зъл. Всички онези глупости, които е прокламирал за чистотата на човешката раса и значението на неопетнената кръв — това звучи като някой от ужасните фашисти. А вие двамата сте се хванали на всичко това.
— Не аз бях този, който само преди няколко минути говореше за „жалките“ долноземци — каза спокойно Люк. — И как не може да им се вярва.
— Не е същото! — Клеъри долови сълзи в гласа си. — Имала съм брат — продължи тя, гласът й се прекърши. — А също баба и дядо. Те мъртви ли са?
Люк кимна, като погледна големите си ръце, сложени на коленете.
— Мъртви са.
— Джонатан — каза тихо тя. — Колко по-голям е бил от мен?
Люк нищо не каза.
— Винаги съм искала да имам брат — рече тя.
— Недей — каза измъчено той. — Не се измъчвай. Сега разбираш защо майка ти те е пазила от всичко това, нали? Какъв смисъл щеше да има да знаеш какво си загубила преди още да се родиш?
— Кутията — каза Клеъри, умът й трескаво работеше. — С инициалите Дж. К. на нея. Джонатан Кристофър. За него е плачела. И онази къдрица — била е на брат ми, а не на баща ми.
— Да.
— И когато ти каза „Клеъри не е Джонатан“, си имал предвид брат ми. И мама се е държала с мен така свръхпокровителствено, защото вече е била загубила едно дете.
Преди Люк да отговори, вратата на килията се отвори и влезе Гретел. „Аптечката“, която Клеъри си бе представяла като твърда пластмасова кутия с червен кръст върху нея, приличаше много повече на голяма дървена табла, пълна с бинтове, бурканчета с някакви течности и билки, които издаваха остра миризма на лимон. Гретел постави таблата до походното легло и даде знак на Клеъри да седне, което тя направи с неохота.
— Добро момиче — каза жената вълк, като потопи марля в едно от бурканчетата и почисти внимателно засъхналата кръв от лицето на Клеъри. — Какво се е случило с теб? — попита тя, недоумявайки защо лицето на Клеъри изглежда, сякаш е минало през ренде.
— И аз това се питам — каза Люк, като гледаше отстрани със скръстени ръце.
— Хюго ме нападна. — Клеъри се опита да не охка, когато стипчивата течност опари раните й.
— Хюго ли? — примигна Люк.
— Птицата на Ходж. Поне мисля, че беше неговата птица. Може да е била и на Валънтайн.
— Хюджин — каза тихо Люк. — Хюджин и Мунин бяха ловните соколи на Валънтайн. Мисля, че имената им означаваха Мисъл и Памет.
— По-скоро трябва да се казват Нападение и Убийство — рече Клеъри. — Хюго едва не ме ослепи.
— Така е дресиран. — Люк почукваше с пръстите на едната си ръка другата. — След Въстанието Ходж явно го е взел със себе си. Но той си е творение на Валънтайн.
— Точно както и Ходж — каза Клеъри, като трепна, когато Гретел започна да почиства дългата рана на ръката й, изцапана с мръсотия и кръв, а после направи спретната превръзка.
— Клеъри…
— Не искам повече да говорим за миналото — каза бурно тя. — Искам да знам какво ще правим сега. Валънтайн има двама заложници — майка ми и Джейс… и Бокала. А ние нямаме нищо.