Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Не бих казал, че нямаме нищо — отвърна Люк. — Имаме голяма вълча глутница. Проблемът е, че не знаем къде е Валънтайн.
Клеъри поклати глава. Един кичур падна в очите й и тя нетърпеливо го отметна. Боже, колко съм мръсна, помисли си тя. Бих дала всичко — е, почти всичко — за един душ.
— Валънтайн има ли нещо като скривалище? Таен лагер?
— Ако има — каза дрезгаво Люк, — значи е успял да го опази в тайна.
Гретел приключи с Клеъри, която внимателно раздвижи ръката си. Зеленикавият мехлем, който Гретел беше намазала върху раната, бе намалил болката, но самата ръка още беше като вдървена.
— Чакай малко — рече Клеъри.
— Винаги съм се чудил защо хората казват това — рече Люк, без да се обръща към никого конкретно. — Никъде не съм тръгнал.
— Може ли Валънтайн да е някъде тук, в Ню Йорк.
Люк кимна.
— Възможно е.
— Когато го видях в Института, той дойде през портал. Магнус каза, че в Ню Йорк има само два портала. Един у Доротея и един — у Ренуик. Този у Доротея е разрушен, освен това не мога да си представя, че ще се крие там, така че…
— Ренуик ли? — Люк изглеждаше изумен. — Ренуик не е име на ловец на сенки.
— Ами ако Ренуик изобщо не е човек? — каза Клеъри. — Ако е място? Ренуик. Като ресторант или… или хотел, или нещо подобно.
Очите на Люк изведнъж се разшириха. Той се обърна към Гретел, която се приближаваше към него с аптечката.
— Трябва ми телефонен указател — каза той.
Тя спря насред движението си и протегна напред таблата с жест на обвинение.
— Но, сър, вашите рани…
— Забрави раните ми и ми донеси телефонен указател — тросна се той. — Намираме се в полицейско управление, не може да няма някакви стари указатели.
С надменно негодувание Гретел сложи таблата на пода и с маршова стъпка излезе от килията. Люк погледна Клеъри над очилата си, които се бяха смъкнали на носа му.
— Умно момиче.
Клеъри не отговори. Стомахът й се беше свил на топка. Изкушаваше я една мисъл, която се бореше да изплува в съзнанието й, ала тя не й позволи. Не й се искаше да хаби енергия за нещо, което не беше най-важното в момента.
Гретел се върна с някакво омърляно издание на Жълти страници и го подаде на Люк. Той запрелиства страниците, докато жената вълк обработваше раната му с лепкави мехлеми.
— Има седем души с фамилия Ренуик в телефонния указател — каза най-накрая той. — Но никакви ресторанти, хотели или други такива. — Побутна очилата си нагоре, но те отново се плъзнаха надолу. — Въпросните Ренуик не са ловци на сенки — рече той, — а на мен ми изглежда малко вероятно Валънтайн да отседне в дома на мундани или долноземци. Макар че може би…
— Имаш ли телефон? — прекъсна го Клеъри.
— Не е в мен. — Люк, все още с указателя в ръце, погледна към Гретел. — Би ли ми донесла телефона?
С навъсено сумтене тя хвърли окървавените превръзки в таблата на земята и мигом излезе. Люк сложи телефонния указател на масата, взе един бинт и започна да го увива около диагоналния разрез на ребрата си.
— Съжалявам — каза той в отговор на втренчения поглед на Клеъри. — Знам, че изглежда отблъскващо.
— Ако хванем Валънтайн — попита рязко тя, — можем ли да го убием?
Люк за малко не изпусна бинта.
— Какво?
Тя се заигра разсеяно с конците, изскочили от джоба на джинсите й.
— Той е убил по-големия ми брат. Убил е баба ми и дядо ми. Нали така?
Люк остави бинта на масата и смъкна надолу ризата си.
— И какво мислиш, че ще постигнеш с убийството му? Ще заличиш стореното от него?
Гретел се върна, преди Клеъри да успее да каже нещо. С измъчено изражение на лицето тя подаде старомоден мобилен телефон на Люк. Клеъри се запита кой ли плаща сметките.
— Трябва да се обадя на някого — Клеъри протегна ръка.
Люк се колебаеше.
— Клеъри…
— Ще попитам за Ренуик. Ще отнеме секунда.
Той внимателно й подаде телефона. Тя набра номера, полуизвърната от него, създавайки си илюзията за усамотеност.
Саймън вдигна на третото позвъняване.
— Ало?
— Аз съм.
Гласът му се повиши.