Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Люк затвори вратата след нея.
— Стой тук и не мърдай.
Тя видя как той отиде да говори с Гретел и Аларик, които стояха на стълбите пред старото полицейско управление и търпеливо чакаха. Клеъри се забавляваше да отпуска погледа си, като фокусът му ту се замъгляваше, ту се изчистваше, като магията ту се появяваше, ту изчезваше. Сградата, както си беше старо полицейско управление, изведнъж се превърна в порутен ресторант с жълт навес с надпис КИТАЙСКИ РЕСТОРАНТ „НЕФРИТЕНИЯТ ВЪЛК“.
Люк жестикулираше срещу помощниците си, като сочеше улицата. Пикапът му беше първият от редицата микробуси, мотоциклети, джипове и дори един разнебитен стар училищен автобус, която се простираше покарай улицата и завиваше край ъгъла. Конвой от върколаци. Клеъри се чудеше как са успели да си изпросят, наемат, откраднат или конфискуват толкова много превозни средства за толкова кратко време. Добре поне, че така нямаше да се налага да ползват градския транспорт.
Люк взе една бяла хартиена кесия от Гретел, кимна и се запъти обратно към пикапа. Докато настаняваше дългото си тяло зад волана, й подаде кесията.
— Ти отговаряш за това.
Клеъри изгледа кесията подозрително.
— Какво е това? Оръжия?
Люк разтърси рамене в беззвучен смях.
— Симидени кифли — каза той, като излезе с пикапа на улицата. — И кафе.
Когато излязоха от жилищните квартали, Клеъри отвори кесията, стомахът й къркореше неимоверно. Тя си отчупи от кифлата, вдишвайки аромата й. Отпи глътка черно, невероятно хубаво кафе и предложи кифла и на Люк.
— Искаш ли?
— Разбира се. — Почти като в старите времена, помисли си тя, докато завиваха към улица „Ченъл“, когато си взимаха сладкиши от пекарната „Златната каляска“ и ги изяждаха още преди да са преполовили пътя към къщи.
— Е, разкажи ми сега за този Джейс — каза Люк.
Клеъри едва не се задави с кифлата. Посегна към кафето, за да преглътне залъка си.
— Какво за него?
— Имаш ли някаква представа какво може да иска от него Валънтайн?
— Не.
Люк се мръщеше срещу залеза.
— Мислех, че Джейс е едно от децата на семейство Лайтууд?
— Не. — Клеъри бе минала на третата кифла. — Фамилията му е Уейланд. Баща му е бил…
— Майкъл Уейланд?
Тя кимна.
— И когато Джейс бил на десет години, Валънтайн го убил. Майкъл, имам предвид.
— Напълно в негов стил — каза Люк. Тонът му беше неутрален, но в гласа му имаше нещо, което накара Клеъри да го изгледа косо. Да не би да не й вярваше?
— Джейс е видял как умира — добави тя, сякаш за да подкрепи твърдението си.
— Това е ужасно — каза Люк. — Горкото дете.
Те се бяха изкачили на моста на 59-а улица. Клеъри погледна надолу и видя реката, цялата обагрена в златно и червено от залязващото слънце. Погледна и към южния край на остров Рузвелт, макар и да се виждаше съвсем малка част от него.
— Успял е да го преодолее — каза тя. — Семейство Лайтууд се грижат добре за него.
— Мога да си представя. Те винаги са били близки с Майкъл — отбеляза Люк, като мина в лявото платно. В огледалото за обратно виждане Клеъри видя колоната от превозни средства зад тях, които следваха неговите маневри. — Сигурно с удоволствие са се грижили за сина му.
— Е, какво става, когато изгрее луната? — попита тя. — Изведнъж всички ще се превърнете във вълци ли?
Люк се усмихна леко.
— Не всички. Само новите, тези, които наскоро са станали върколаци, все още не могат да контролират трансформацията си. Повечето от нас сме овладели това през годините. Сега само при пълнолуние съм принуден да се превръщам във вълк.
— Значи, когато луната е наполовина, се чувстваш по-малко вълк? — попита Клеъри.
— Може и така да се каже.
— Е, ако ти се прииска, винаги можеш да изкараш главата си през прозореца на колата и да провесиш език. — Смехът й причиняваше болка, но й беше приятно.
Люк се засмя.
— Аз съм върколак, а не златен ретривър.