Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Не всяко ухапване от върколак те превръща в такъв. Аз се излекувах от раните и прекарах следващите седмици в мъчително очакване. Очаквах пълнолунието. Ако от Клейва разберяха, щяха да ме заключат в килия за наблюдение. Ала Валънтайн и Джослин мълчаха. Три седмици по-късно луната изгря, пълна и ярка, а аз започнах да се променям. Първата промяна винаги е най-трудна. Спомням си объркването, агонията, дълбокия мрак и събуждането няколко часа по-късно в една ливада на километри от града, гол и покрит с кръв, разкъсаното тяло на някакво малко горско животно в краката ми.
Върнах се обратно в имението, а те ме посрещнаха на вратата. Джослин с плач се спусна към мен, но Валънтайн я задържа. Стоях на краката си, окървавен и треперещ. Мислите ми бяха объркани и още усещах вкуса на сурово месо в устата си. Не знаех какво да очаквам, но мисля, че трябваше да се досетя.
Валънтайн ме повлече надолу по стълбите и ме замъкна към гората. Той каза, че се бил заклел да ме убие, но когато ме видял, разбрал, че не може да го направи. Вместо това ми даде камата, която някога принадлежала на баща му — тя беше от сребро и опари ръката ми, когато я докоснах. Каза, че най-доброто и похвално нещо, което мога да направя, е да сложа край на живота си. Целуна камата, подаде ми я, после се върна в имението си и залости вратата.
Аз хукнах в нощта — ту като човек, ту като вълк, и така, докато не пресякох границата. Нападнах свърталището на върколаците, като размахвах камата си и настоявах за двубой с този, който ме беше ухапал и превърнал в един от тях. Всички се засмяха и ми посочиха водача на глутницата си. С все още кървави от лова зъби той пристъпи срещу мен.
Никога не съм обичал единоборството. Моето оръжие беше арбалетът; имах отлично зрение и спокойна ръка. Но в ръкопашния бой не бях особено добър; Валънтайн беше този, на когото му се отдаваше. Но аз просто исках да умра и да отнеса със себе си съществото, което ме беше съсипало. Може би, мислех си аз, ако отмъстя за себе си и убия вълците, отнели живота на баща му, Валънтайн ще скърби за мен. Когато се вкопчихме един в друг, приемайки формата ту на мъже, ту на вълци, видях, че противникът ми беше изумен от моята свирепост. Когато нощта премина в ден, той започна да се уморява, но моята ярост не утихваше. И когато слънцето отново започна да залязва, аз забих камата си в шията му и той умря, като ме изпръска с кръвта си.
Очаквах глутницата да ме нападне и разкъса на парчета. Но те паднаха в краката ми и покорно сведоха глави. Вълците си имат закон: който убие водача на глутницата им, заема неговото място. Аз влязох в свърталището на вълците, но вместо да намеря там смърт и отмъщение, намерих нов живот.
Изоставих своето предишно Аз и почти забравих какво е да бъдеш ловец на сенки. Но не можех да забравя Джослин. Мисълта за нея ме следваше неотклонно. Боях се за нея, защото беше принудена да живее с Валънтайн, но знаех, че ако приближа до имението, Кръгът ще ме улови и убие.
Накрая тя дойде при мен. Спях, когато моят Първи дойде да ми каже, че някаква млада жена, ловец на сенки, иска да ме види. Веднага се сетих кой може да е. Видях неодобрението в очите му, когато скочих и хукнах към нея. Разбира се, всички бяха наясно, че някога съм бил ловец на сенки, но това беше строго пазена и срамна тайна, за която не се говореше. Валънтайн би се смял на това.
Тя ме чакаше отвън. Вече не беше бременна, но изглеждаше измъчена и бледа. Родила дете, каза тя, момче, и го нарекла Джонатан Кристофър. Когато ме видя, се разплака. Беше ми ядосана, че не съм намерил начин да й кажа, че съм жив. Валънтайн бил казал на Кръга, че съм се самоубил, но тя не повярвала. Знаела, че никога не бих направил такова нещо. Разбира се, тази й увереност в мен не беше оправдана, но аз бях толкова щастлив да я видя отново, че не й възразих.
Попитах я как ме е намерила. Тя каза, че в Аликанте се носели слухове за някакъв върколак, който някога е бил ловец на сенки. Тези слухове достигнали и до ушите на Валънтайн и тя дошла да ме предупреди. Малко след това дойде и той, но аз се скрих от него, както умеят върколаците, и той си тръгна, без да се стигне до кръвопролитие.