Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Дребничката Марта Вашингтон получи наградата за женски костюм — малка кутия бонбони, червило и парфюм в целофаново пликче. Тя недоверчиво погледна бонбоните и попита: „Кое качество са?“
Д-р Ливингстън спечели сред мъжете и получи пакет, увит в толкова много хартии, че докато успее да го разопакова, притеснен от множеството погледи, го изпусна и последва нов взрив от смях. Накрая той измъкна бутилка уиски във формата на бедро. „Това ще да е мистър Стенли20“ — измърмори той и всички се разсмяха и заръкопляскаха.
Отново засвири грамофонът, отново заподнасяха напитки, а две прислужници отрупаха дългата маса пред прозореца с печена шунка и какво ли не още. Вик излезе на терасата. Там играеха някаква игра — пълзяха на четири крака с вързани очи и крепяха пластмасови чаши с вода на гърбовете си. Играта се казваше „Лама“. Задачата беше да се стигне до края на терасата, без водата да се разплиска, макар че това постоянно се случваше. Едва ли имаше нещо, което да го привлича по-малко, но все пак дълго остана да гледа и беше още на терасата, когато в дванадесет и половина Де Лайл се завърна.
Мелинда посрещна Де Лайл на вратата, взе ръката му в своята, отри бързо бузата си в синкавата му блуза, а той се усмихна и не изглеждаше притеснен като преди. Дори извърна глава към Вик и леко се подсмихна, сякаш искаше да каже: „Как ли изобщо можеш да ни попречиш?“ Вик настръхна от яд. Съжали за усмивката, с която, преди да се усети, му беше отвърнал. Де Лайл приличаше на престъпник. Беше от оня тип хора, пред които човек не смее да се обърне с гръб, да не би да му откраднат нещо. Вик едва не каза на Ивлин и Фил, че няма да е зле да приберат всички ценни преносими вещи от къщи, понеже са известни немалко случаи наети музиканти да пъхат това-онова по джобовете си, но съобрази, че така ще изложи Мелинда, тъй като тая вечер тя явно бе взела Де Лайл под крилото си. Ръцете му бяха вързани.
— Хайде, Вик! — Ивлин го хвана за ръката. — Ела да играеш!
Вик напъха полите на тогата си в шортите, коленичи и опря ръце в пода. Щеше да се състезава с Хорас (Галилей). Сложиха пластмасовите чаши с вода на гърбовете им и те потеглиха. От салона долетя мелодията на „Тъжното сладурче“ в аранжимент за четири ръце. Подготовката на това изпълнение явно изискваше време — доказателство, че Мелинда и Де Лайл дълго са били заедно.
Хорас събори чашата си и Вик излезе победител. После победи и Ърнест Кей. Оставаше само Хамлет, за да спечели шампионската титла. Хамлет, или Дик Хюлет, беше по-едър от него и се движеше по-бързо, но Вик имаше по-добра координация на движенията. Успяваше да редува лява ръка — дясно коляно с ляво коляно — дясна ръка като пъргаво кученце. Всички се превиваха от смях. Дон Уилсън бе застанал в единия ъгъл на терасата и наблюдаваше едва-едва усмихнат. Сложиха венец върху главата на Вик, някой го посипа с гардения. Прекалено сладникавият дъх, който се разнасяше от главата му, му напомни убийствения дъх от брилянтина на Чарли.
Докато оправяше тогата си, Вик забеляза през навалицата, че Ивлин посочи с глава пияното и пошепна нещо на мъжа си, а той е наведе към нея. Ивлин вдигна вежди някак тъжно-примирително, а Фил сложи ръка на рамото й и леко го стисна. Пряко волята си тръгна към тях. Пианото замлъкна.
Мелинда и Де Лайл седяха на столчето пред пианото и си приказваха. Но на лицето й грееше същото онова оживено изражение, което толкова отдавна не бе му отправяла.
— Вик! — повика го Фил. — Ела да хапнеш нещо.
Отново домакинът, който го подканя да яде, защото е изоставен и презрян от жена си. Отново познатото: „Вземи си още едно парче кейк, Вик.“
— Благодаря — отвърна бодро и сложи в чинията си резен шунка, малко картофена салата и стрък керевиз, макар че изобщо не му се ядеше.
— Взехте ли си банските костюми? — попита Фил.
— Да. Оставихме ги в стаята с връхните дрехи.
Вик погледна към пианото, но Мелинда и Де Лайл не бяха вече там. Фил продължаваше да говори и той се опитваше да поддържа разговора, да бъде приятен и забавен, но усещаше, че и Фил като него мисли само за изчезването на Мелинда и Де Лайл.
20
Стенли, сър Хенри Мортън (1840–1904) — амер. изследовател на Африка, открил течението на р. Конго. — Б.пр.