Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Чу се гласът на Ивлин от терасата:
— Има ли желаещи за плуване?
И само миг по-късно друг женски глас, който Вик не, можа да познае, извика от дъното на салона:
— Я гледай, вратата заключена!
Преди да иде да види какво става, Фил се обърна към Вик.
— Има още много време. Няма защо да бързаме.
— О, да — съгласи се той и почеса горната си устна. — Бих пийнал още нещо.
Но не му се пиеше нищо и като се обърна да вземе чинията си, която бе оставил на края на шведската маса, видя до нея недопитата си чаша.
— Извини ме, Вик — рече през рамо Фил Кауан и изчезна към терасата.
Дали не отиваше да се посъветва с жена си какво да прави със заключената стая? Вик усети, че страх — а може би отвращение или пък паника, кой знае — запъпля по голите му под тогата нозе. После чу приятен, но толкова безизразен женски глас, че не можа да разбере дали е отправен към Мелинда, който казваше: „О, Мелинда!“, и като при сигнал за отстъпление излезе на терасата и се отправи към най-тъмния й ъгъл. Дон Уилсън беше все още там и разговаряше с някаква жена. — Джени Макфърсън. Вик се загледа към плувния басейн. Някои от фенерите бяха угаснали, но два-три още осветяваха ленивите му очертания на разтворено „Г“ със заоблени ъгли. Нямаше луна. Двама души едновременно скочиха в басейна и заплуваха по отсечките на „Г“-то. По-скоро прилича на бумеранг, помисли си Вик.
— Какво си се уединил така?
До него внезапно се бе озовала Ивлин Кауан, наметната с хавлиена кърпа. Черният й бански костюм беше с поличка на волани като на балерина.
— О, не се безпокой за мен — отвърна Вик.
— Няма ли да се изкъпеш?
— Чакам Мелинда.
В този момент от басейна някой повика Ивлин и тя хукна по стълбите, като поръча на Вик да побърза.
Мелинда и Де Лайл излязоха на терасата с още няколко души, всички по бански костюми. Сред тях беше и Хорас, който, щом видя Вик, се отдели от останалите и отиде при него.
— Нима Тиберий вече се е оттеглил в покоите си? — запита той.
Без да може дума да промълви. Вик гледаше Мелинда, която вървеше в зеления си бански костюм през ливадата към колите и махаше за довиждане на отиващите си гости.
— Няма ли да се топнеш? — запита го Хорас.
— Нещо не ми се иска — отвърна Вик. — Но ще сляза до басейна — додаде, без да знае защо, понеже и това не му се искаше.
Слязоха по стълбите, без да разговарят. Накрая Хорас рече:
— Като че ли гостите понамаляха.
Вик се дръпна от светлината на фенерите. Де Лайл беше седнал на ръба на басейна с две бутилки бира в ръце и наблюдаваше Мелинда, която плуваше бързо бътерфлай към него. После отиде да я пресрещне. Още не е влизал, заключи Вик по сухите му плувки. Тялото му беше мършаво и бледо, снопчета черни косми стърчаха по хлътналите му гърди и даже отзад по лявата плешка. Наведе се и щом Мелинда се показа от водата, й подаде едната бутилка.
— Адски ме боли главата — каза тя с ясния си висок глас. — Това или ще ме спаси, или ще ме довърши.
В този миг съзря Вик.
Той се извърна и се запъти към гарденията уж да разгледа белите й цветчета, макар че в тая тъмница те едва се виждаха.
— Ей, ти! — разнесе се след него гласът на Мелинда. Тя му метна свитите на топка плувки и той ги улови. — Няма ли да влизаш?
Де Лайл се хилеше от басейна. На светлината на фенерите лицето му изглеждаше мъртвешко.
Мелинда пльосна по корем във водата, но това ни най-малко не я стресна и след няколко загребвания с лекота заплува по гръб.
— О, божествено е!
Вик очакваше да чуе това, тъй като не се съмняваше, че Мелинда е пила толкова много, че вече нито знае, нито я е грижа какво говори. Съвсем спокойно можеше да изтърси: „Чарли, обожавам те!“, както една вечер по времето на Джо-Джо беше казала: „Джо-Джо, обожавам те!“, и приятелите им, които бяха с тях (Ивлин и Фил, спомни си той), от деликатност се направиха, че не са чули.
Някъде далеч на пътя се затръшна врата на кола.
Де Лайл боязливо се заспуска по желязната стълба в единия край на басейна. Вик се отправи към най-отдалечената гардения да обуе плувките си, тъй като в басейна го очакваха, но го обзе отвращение да влиза, докато Мелинда и Де Лайл са там, да приближи дори водата, в която е бил Де Лайл. Храстът беше на тридесетина метра от басейна, в най-тъмния ъгъл на ливадата. Така внимателно се прикри зад него, като че бе слънчев ден. Свали тогата, шортите, бельото и тениската и се показа бос по кафяви плувки.
Хорас го нямаше, явно се бе прибрал в къщата. Когато приближи, Мелинда се изкачваше по стълбата.
— Студено ли ти стана? — попита я той.