Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Кучката — обади се Праджи, — която беше използвала Даакон и Валгаша в Града на Змийската река, когато се видяхме за пръв път, тази ли?
— Именно — каза Накор.
— Тя ли е Изумрудената кралица? — попита Калис.
— Бих искал да е така — поклати глава дребният мъж. — Йорна, така поне беше истинското й име, когато се женихме…
— Какво? — зяпна Калис и Ерик за пръв път го видя напълно загубил самообладание.
— Дълга история. Ще ти я разкажа друг път. Но когато беше девойка, беше твърде суетна, и докато бяхме заедно, постоянно търсеше начини да остане млада завинаги.
— Мисля, че ако се измъкнем оттук, ще ни разкажеш всяка подробност — каза дьо Лунвил, очевидно впечатлен колкото и Калис.
— Както и да е — каза Накор, като му махна да не го прекъсва. — Момичето имаше дарби за номера, както вие наричате магията, и ме напусна, когато не й разкрих тайната, с която разполагах — как може да остане винаги млада. Когато после стана лейди Кловис, вече използваше друго тяло.
— Друго тяло ли? — попита Праджи очевидно притеснен. — Как я позна тогава?
— Когато познаваш някого добре, тялото няма значение — отвърна Накор.
— Да бе — рече Вая очевидно развеселен от разговора.
— Млъкнете — каза Накор. — Това е сериозно. Тази жена е сключила договор с пантатийците да я пазят вечно млада, докато тя им помага. Това, което не й беше известно, е, че те я използуваха за своите цели. Предупредих я. Казах й: „Искат повече, отколкото можеш да им дадеш“ и бях прав. Тя е обладана от тях.
— Какво искаш да кажеш? — попита Калис.
Изражението на дребния човек стана мрачно.
— Каквото стана и с баща ти, когато облече Бронята в бяло и златно.
— Така ли? — рече Калис, внезапно пребледнял.
— Случва се отново. Йорна, или Кловис, носи изумрудената корона и това я променя напълно. Тя е станала като баща ти.
Калис изглеждаше потресен и за момент не каза нищо; после се обърна към дьо Лунвил.
— Кажи на Фостър, че искам да остави ариергард, който да ни следва на петнайсет минути път. Искам да зная дали някой няма да се опита да ни нападне. Ако срещнат противник, да изпратят най-бързия конник при нас, а останалите да се пръснат. Ще чакаме известно време в една пещера, която открихме преди два дни, после потегляме право към Ланада.
— А ако преследвачите не захапят въдицата? — попита дьо Лунвил.
— Накарайте ги да я захапят — каза Калис.
Дьо Лунвил кимна, обърна коня си и препусна към края на колоната. Ерик погледна назад и видя Фостър и шестима други да спират, след като дьо Лунвил им предаде заповедта. Щяха да изчакат четвърт час, след това да поемат след дружината на Калис, с надеждата, че ще се присъединят отново към останалите след ден-два.
Рано на следващата сутрин някой от задната част на колоната извика:
— Конник!
Ерик се обърна и видя Джедоу Шати да изцежда последните сили на кобилата си. Животното беше напълно изтощено и по широко отворените му ноздри Ерик разбра, че трудно успява да си поеме дъх. Беше сигурен, че с кобилата е свършено. Джедоу беше достатъчно запознат с конете, за да разбере, че по този начин я убива, така че Ерик осъзна, че това може да означава само едно — неприятности и заплаха. Той разхлаби меча в ножницата си, защото и без команда разбираше, че предстои битка.
На по-малко от два километра зад Джедоу се виждаше облак прах. Ерик видя фигури на хоризонта и преди Джедоу да може да се приближи достатъчно, извика:
— Това са сааурци!
— Откъде знаеш? — попита дьо Лунвил.
— От това разстояние конете не биха изглеждали толкова големи.
През това време Джедоу се приближи достатъчно и извика:
— Капитане! Това са гущерите! Преследват ни.
Калис се обърна към дьо Лунвил и каза:
— Оставаме на конете. Гответе се за схватка в две редици!
— Чухте капитана! — изрева дьо Лунвил. — Искам първите петдесет души строени до мен! — Това означаваше, че първите петдесет трябваше да се построят в линия до лявата му ръка. Ерик беше един от най-близкостоящите до сержанта.
Джедоу се приближи и скочи от седлото.
— Къде е Фостър? — извика Калис.
— Не се излъгаха въобще — отвори Джедоу. — Когато препуснах, се насочиха след мен и въобще не обърнаха внимание на ефрейтора. Той се обърна и ги удари по фланга, като ми осигури известно предимство, капитане, но… — Не беше нужно да продължава.
Ерик си помисли за едрия мъж, Джером Хенди, който му беше станал приятел, след като Шо Пи го бе притеснил така с хватките си по време на пътуването им с кораба. Погледна надясно, видя Шо Пи и кимна. Исаланецът също му кимна — разбираше какво си мисли младежът.