Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Чичо Джон пръв заговори направо, неиздържал напрежението.
— Какво чакаме? По-скоро да свършваме с всичко това. Като ще вървим, да вървим.
И останалите го подкрепиха:
— Да вървим, защо не? Ще се наспим по пътя. И на тях вече не им се седеше на едно място.
Бащата рече:
— Казват, че дотам имало две хиляди мили! Трябва да тръгваме. Ной, хайде да нарежем месото, а после ще товарим багажа на колата.
Майката надникна иззад вратата.
— А ако забравим нещо в тъмното?
— Като съмне, ще проверим всичко ли сме взели — отвърна Ной. Известно време те седяха мълчаливо и мислеха. После Ной стана и почна да точи ножа на своя малък, изтъркан брус. — Майко — каза той, — прибери масата. — После се приближи до свинете, прокара нож покрай гръбнака им и почна да смъква месото от ребрата.
Бащата бързо стана от прага.
— Трябва да събираме багажа — рече той. — Да вървим.
Сега, когато времето на заминаването бе определено, всички заработиха с трескава бързина. Ной отнесе свинското в кухнята и почна да го реже на квадрати за осоляване, а майката натриваше всяко парче с едра сол и редеше късовете в качетата, така че те да не се допират едно до друго. Тя ги редеше като тухли и попълваше празните места със сол. Ной отряза рибиците и краката, а през това време майката поддържаше огъня в печката и когато Ной оряза, доколкото можа, месото от ребрата, гръбнака и краката, тя сложи кокалите в пещта, за да има нещо за похапване.
На двора и в плевника се движеше насам-натам петното от светлината на фенера — мъжете събираха всичко, което бе решено да се вземе, и го трупаха край камиона. Роуз от Шарън донесе всичките дрехи: комбинезони, обувки с дебели подметки, гумени ботуши, овехтели празнични костюми, пуловери и кожени якета. Тя сложи всичко това в един дървен сандък, стъпи отгоре и натъпка дрехите с крака. После донесе от къщи басмени рокли и шалове, черни памучни чорапи и детски вещи: малки комбинезони и евтини щампосани роклички — и като ги сложи в сандъка, пак ги натъпка с крака.
Том отиде до навеса за инструменти и прибра оттам всичко, което трябваше да се вземе — един ръчен трион, френски ключове, чук и сандъче с най-различни гвоздеи, клещи и разни големини пили.
А Роуз от Шарън донесе едно голямо парче брезент и го разстла на земята зад камиона. Тя едва се провря през вратата, натоварила се с три двойни и един единичен дюшек, остави ги върху брезента, после донесе цял куп сгънати дрипави одеяла и го хвърли върху дюшеците.
Майката и Ной все още се занимаваха припряно със свинското; от печката се носеше миризма на печени свински ребра. Децата, заседели се до късно, бяха победени от съня. Уинфийлд се бе свил направо в праха край вратата, а Рути, седнала на един сандък в кухнята да гледа как нарязват свинете, спеше, облегнала глава на стената. Тя дишаше леко и спокойно и устата й беше полуотворена.
Том, придружен от проповедника, влезе в кухнята с фенер в ръка.
— Господи! — възкликна той. — Как сладко мирише! Чувате ли как пукат ребрата?
Майката редеше късовете месо в качетата, посипваше ги със сол отгоре и в междините и натискаше всеки ред с ръце. Тя погледна Том и леко му се усмихна, но погледът й беше сериозен, уморен.
— За закуска ще имаме свински ребра. Чудесно ще бъде! — каза тя.
Проповедникът се приближи до нея.
— Дай аз да соля — рече той. — Ти имаш да вършиш много други неща.
Майката прекъсна работата си и недоверчиво го погледна, сякаш той й предлагаше нещо странно. Солта бе покрила като с корица ръцете й, те бяха порозовели от пресния сок на месото.
— Това е женска работа — каза най-сетне тя.
— Работа като всички работи — отвърна проповедникът. — Тя е твърде много, за да я делим на мъжка и женска. А ти имаш и други неща да вършиш. Дай, аз ще соля.
Тя втренчено го погледна, а после наля в алуминиевия леген вода от кофата и си изми ръцете. Проповедникът взимаше парчета свинско и ги посипваше със сол. Майката го гледаше. Той ги слагаше в качетата, както правеше тя. Чак когато Кейси свърши един ред, като го покри внимателно с още сол и го натисна с ръце, тя остана доволна от работата му и изтри подпухналите си, възпалени от солта ръце.
Том попита:
— Майко, какво ще вземем от кухнята?
Майката бързо се огледа.
— Кофите — отговори тя, — всички съдини: чиниите, чашите; ножовете, лъжиците, вилиците. Сложи всичко в едно чекмедже и го отнеси. Големия тиган, голямата тенджера за задушено, кафеника. Когато изстине пещта, ще измъкнеш оттам скарата. После с нея ще печем на огъня месо. Няма да е зле да вземем и съда за пране, но няма къде да се побере на камиона. Ще трябва да пера в кофа. Не си струва да взимаме разни дреболии. Можеш да готвиш малко ядене в голям съд, но не можеш много ядене в малък. Вземи всичките форми за хляб. Те влизат една в друга. — Майката огледа кухнята още веднъж. — Събери всичко това, Том, а за останалото ще се погрижа аз. Трябва да се вземе още и кутията с пипер, солта, муската, рендето. Това ще прибера най-накрая. — Тя взе фенера и с уморени крачки тръгна към спалнята, но босите й крака стъпваха по пода безшумно.