Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Нямаше полза. Каза го толкова пъти, с толкова детайли, статистика, цифри, доказателства, колкото можеше да изстиска от изморения си ум пред уклончивото им внимание. Нямаше полза. Те нито отхвърляха, нито се съгласяваха — само я гледаха така, сякаш аргументите й са неуместни. Те подчертаваха отговорите си, сякаш й даваха обяснение, но със скрит код, за който тя нямаше парола.
— В Калифорния има проблеми — мрачно каза Уесли Мауч.
— Щатското събрание действа доста стряскащо. Говорят за напускане на съюза.
— Орегон е залят от банди дезертьори — внимателно каза Клем Уедърби. — Убили са двама данъчни през последните три месеца.
— Важността на индустрията за цивилизацията е силно преувеличена — замечтано каза доктор Ферис. — Сегашната Индийска народна република е съществувала векове наред без никакво индустриално развитие.
— Хората могат да живеят с по-малко материални джунджурии и по-строга дисциплина, с лишения — пламенно каза Юджийн Лоусън. — Това ще е добре за тях.
— Дяволите да ви вземат, да не би да искате да оставите тая мадама да ви уговори да изпуснете най-богатата страна в света? — каза Къфи Мийгс и скочи на крака. — Тъкмо сега ли ще се отказвате от цял континент — и то в замяна на какво? На едно нищо и никакво щатче, което и без друго е издоено до капка! Зарежете Минесота и се дръжте за трансконтиненталната мрежа. Когато навсякъде има проблеми и бунтове, няма да можете да държите хората в подчинение, освен ако нямате транспорт, транспорт за войските, докато не държите войниците си на няколко дни път от всяка точка на континента. Не е време за съкращения. Не се плашете, като слушате всичките тия приказки. Държите страната в джоба си. Просто я дръжте там.
— В дългосрочен план… — несигурно започна Мауч.
— В дългосрочен план всички ще сме мъртви — сопна се Къфи Мийгс, докато крачеше неспокойно. — По дяволите икономиите! Има достатъчно останки в Калифорния, Орегон и по всички тия места. Аз си мисля, че трябва да мислим за разширение — както са се стекли нещата, няма кой да ни спре, можем да си вземем Мексико, а може би и Канада, лесна работа!
Тогава тя видя отговора, видя тайната предпоставка зад думите им. С цялото им шумно посвещаване на епохата на науката, с истеричния им технологичен жаргон, с циклотроните и звуковите лъчи, тези хора бяха подтиквани не от стремеж към индустриалния хоризонт, а от видение за една форма на съществуване, която индустриалците бяха унищожили. Те бяха движени от видението за съществуването на дебел, мръсен индийски махараджа, който имаше празни очи, вторачени вцепенено изпод застиналите му пластове плът, и чието единствено задължение беше да премята скъпоценни камъни из ръцете си, от време на време да забива нож в тялото на някое умряло, съсипано, изядено от червеи създание, за да си присвои няколкото зрънца от неговия ориз, после да поиска и ориза на стотици милиони такива същества и така да превърне оризовите зрънца в скъпоценни камъни.
Мислеше си, че промишленото производство е ценност, която не може да се подлага на съмнение от никого — мислеше си, че стремежът на тези хора да си присвоят фабриките на другите се дължи на признанието им, че фабриките са ценност. Тя, родена от индустриалната революция, не смяташе за мислимо и беше забравила, заедно с приказките за астрология и алхимия, онова, което тези хора знаеха в скритите си, потайни души — но не чрез мисълта си, а чрез онази безименна кал, която наричаха свои инстинкти и емоции, — че докато хората се борят да оцелеят, те никога няма да произвеждат толкова малко, че да не може човекът с тоягата да си го присвои и да им остави още по-малко, стига милиони от тях да са готови да се подчинят; че колкото по-усилена е работата и колкото по-малка е печалбата, толкова по-склонен към подчинение е духът им; че хората, които живеят, като дърпат лостовете на електрическо табло не са лесни за управляване, докато тези, които копаят земята с голите си ръце, са; че феодалните барони не са имали нужда от фабрики за производство на електроника, за да се напиват като свине от инкрустираните си бокали, а още по-малко са се нуждаели от това махараджите от Индийската народна република.