Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
И тъй, две от прислужничките бидоха изпратени до „Ангелът“ да подирят мистър Самюъл Уелър, а другите три застанаха да вардят мис Томкинс, трите учителки и тридесетте пансионерки. Мистър Пикуик седна в долапа под торбите за храна и зачака завръщането на пратеничките с цялата философия и сила на духа, що можа да призове на помощ.
Час и половина изтече, преди те да се завърнат, и когато най-сетне се завърнаха, мистър Пикуик дочу освен гласа на мистър Самюъл Уелър и гласовете на още двама души — прозвучаха му съвсем познато, но чии бяха те, дори да го обесеха, не можеше да каже.
Последва кратък разговор. Вратата биде отключена и мистър Пикуик излезе от долапа и се намери в присъствието на целия пансион „Уестгейт Хаус“, мистър Самюъл Уелър и… стария Уордл и неговия бъдещ зет, мистър Тръндл!
— Скъпи мой приятелю — рече мистър Пикуик, спущайки се към мистър Уордл и сграбчвайки ръката му, — скъпи мой приятелю, за бога, обяснете на тази дама жалкото и ужасно положение, в което съм попаднал. Трябва да сте го научили от моя слуга. Кажете във всеки случай, скъпи мой друже, че не съм нито разбойник, нито пък луд.
— Казах им вече, драги мой. Казах им вече — отвърна мистър Уордл, като разтърсваше дясната ръка на своя приятел, а мистър Тръндл разтърсваше лявата.
— И ако някой казва или е казал, че е такъв — намеси се мистър Уелър, пристъпвайки напред, — то той разправя нещо, дето не е истина… ами е точно обратното и съвсем наопаки. И ако в туй заведение има някакви мъже, дето да са казали тъй, на мен ще ми е драго да им дам хубавичко да разберат, че са сбъркали, и то в самата таз стая, ако почитаемите дами бъдат така любезни да се оттеглят и да им кажат да дойдат тук един по един. — След това многословно предизвикателство мистър Уелър със замах стовари юмрук върху отворената си длан и закачливо намигна на мис Томкинс, чиито ужас, стигнал връхната си точка от неговото предположение — да счита изобщо за възможно някакви мъже да се намират в пансиона за девици „Уестгейт Хаус“, — беше неописуем.
Обясненията на мистър Пикуик бързо завършиха, тъй като една част от тях бе вече изложена. И нито по време на обратния път към странноприемницата, ни по-късно, край разпалената камина, пред тъй необходимата му вечеря, приятелите му не можаха да изтръгнат ни една-единствена дума от него. Той изглеждаше объркан и поразен. Веднъж, само веднъж се обърна към мистър Уордл и рече:
— Как се случи да сте тук?
— Двамата с Тръндл дойдохме насам за един хубав лов — отвърна Уордл. — Пристигнахме тази вечер и се изненадахме, като научихме от слугата ви, че и вие сте тук. Но се радвам, че ви виждам — рече възрастният човек, като го тупна по гърба, — много се радвам. Ще си уредим весел лов и ще дадем още веднъж възможност на Уинкл да се прояви, нали, стари приятелю?
Мистър Пикуик не отговори; той дори не запита за приятелите си в Дингли Дел и скоро след това се оттегли да си легне, като заръча на Сам да дойде за свещта, когато му позвъни.
Не след дълго се чу очакваният звън и мистър Уелър се представи.
— Сам — рече мистър Пикуик, надзъртайки изпод завивките.
— Сър — отзова се мистър Уелър.
Мистър Пикуик замълча, а мистър Уелър почисти нагара на свещта.
— Сам — обади се пак, сякаш с отчаяно усилие, мистър Пикуик.
— Сър — отзова се отново мистър Уелър.
— Къде е този Тротър?
— Джоб ли, сър?
— Да.
— Изпари се, сър.
— С господаря си, предполагам?
— Приятел ли, господар ли или какъвто там му е, изпари се заедно с него — отвърна мистър Уелър. — Те и двамата се една стока, сър.
— Джингл е подозирал моите намерения и е пратил своя човек да ви разправи тази история, предполагам — каза мистър Пикуик, едва поемайки дъх.
— Точно така, сър — отвърна мистър Уелър.
— Всичко е било лъжа, разбира се?
— Всичко, сър — отвърна мистър Уелър. — Добре ни погодиха, сър; майсторски ни изиграха.
— Не вярвам да ни се изплъзнат тъй лесно следващия път, Сам — рече мистър Пикуик.
— И аз не вярвам да успеят, сър.
— Ако някога срещна този Джингл, където и да било — рече мистър Пикуик, като се приповдигна и леглото и заби юмрук във възглавницата със страхотна сила, — аз лично ще се разправя с него, след като го разоблича тъй, както той напълно заслужава. Ще го сторя или името ми да не е Пикуик.
— Ако някога пък аз пипна оня плачлив песоглавец с черните коси — добави Сам, — ако не го накарам очите му да протекат не на шега този път, името ми да не е Уелър. Лека нощ, сър!