Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

— Да не ме забелязвате, като излезете оттук, освен когато аз ви заговоря пръв. Да не ми обръщате внимание, когато идвам и си отивам. То е много лесно. Аз съм нищо, не съм красив, скучен съм за компания, аз съм само маша на моя работодател. Не бива да правите друго, освен да си казвате: „Ах, ето го Панкс — циганина, тръгнал да предсказва — един ден той ще ми разкрие докрай моята съдба — ще доживея да го чуя.“ Разбрахме ли се, мис Дорит?

— Д-да — заекна малката Дорит, която бе много смутена. — Разбрахме се, но ако не направите някаква пакост.

— Добре-е! — Мистър Панкс погледна към стената на съседната стая и се приведе нататък. — Почтено същество, жена с достойнства, но нехайна и голяма бъбрица, мис Дорит. — С тези думи той потри ръце, сякаш разговорът се е оказал много полезен за него, запухтя към вратата и с още един учтив поклон се измъкна пак навън.

Ако малката Дорит бе останала извънредно озадачена от странното поведение на своя нов познат и от това, че тя самата е била обвързана с такъв необикновен договор, то последвалите събития я озадачиха още повече. Не стига, дето мистър Панкс се възползуваше от всяка възможност, представила му се в дома на мистър Казби, за да й хвърля многозначителни погледи и да сумти — което не бе кой знае какво след другото, което вече бе извършил, — но той започна да нахълтва и в нейното всекидневие. Тя го срещаше на улицата непрестанно. Когато отиваше у мистър Казби, той винаги беше там, когато отиваше у мисис Кленъм, той пристигаше под най-неубедителни предлози, за да я държи сякаш под око. Не бе изминала и седмица и една вечер тя го намери, за своя изненада, в портиерната да разговаря с дежурния ключар, с когото, както изглеждаше, бе особено близък. Следващата изненада бе, когато забеляза, че той се движи съвсем свободно из самия затвор; после го чу да се представя сред посетителите на неделния прием на баща й; видя го да се разхожда подръка из двора с един приятел колежанин; научи от мълвата, че много се е отличил една вечер в местния клуб, чиито срещи се уреждаха в Голямата стая, като отправил реч към членовете на тази институция, изпял една песен и почерпил компанията с пет галона бира — мълвата лекомислено бе прибавила и кофа скариди. Ефектът, произведен върху мистър Плорниш от някои от тези прояви, на които той бе очевидец по време на своите ревностни посещения, порази малката Дорит не по-малко, отколкото самите гореизброени прояви. Той сякаш си глътваше езика и се вцепеняваше. Той се взираше безмълвно и понякога със слаб глас промълвяше, че никой в Двора на кървящото сърце нямало да повярва, че този бил същият Панкс; но той нито веднаж не каза дума повече, нито пък направи някакъв знак дори и на малката Дорит. Мистър Панкс увенча своята загадъчност, като се запозна с Тип по някакъв неизвестен начин и си направи неделната разходка из двора на Колежа, облегнат на рамото на този джентълмен. През цялото това време той не обръщаше внимание на малката Дорит с изключение на един или два пъти, когато се случваше край нея и наблизо нямаше никой; при тези случаи той подхвърляше мимоходом, с приятелски поглед и едно окуражително изпухтяване: „Циганинът Панкс — ясновидец“.