Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Преди да потегли каретата, докато се извършваше въпросното погребение на туземеца, мис Токс се появи на прозореца си и замаха със снежнобяла кърпичка. Мистър Домби прие това сбогуване много хладно — много хладно дори за него самия — и като я удостои със съвсем леко кимване на главата, се облегна назад в каретата с крайно недоволен вид. Подчертаната му сдържаност, изглежда, достави безкрайно удоволствие на майора, който при поздрава си, отправен към мис Токс, се разтопи от любезност, а после дълго седя, подхилкващ се и хълцукащ като преял Мефистофел.
На гарата, по време на суматохата преди потеглянето на влака, мистър Домби и майорът се разходиха един до друг нагоре-надолу по перона — мистър Домби бе мълчалив и мрачен, а майорът го забавляваше или пък забавляваше себе си с множество анекдоти и спомени, в повечето от които Джо Багсток бе главното действуващо лице. Никой от двамата не забеляза, че по време на тези разходки те привлякоха вниманието на един работник, застанал близо до локомотива, който повдигаше шапката си при всяко тяхно минаване. Погледът на мистър Домби обаче обикновено се рееше над тълпата и никога не се спираше на нея, а пък майорът точно тогава напълно бе погълнат от една своя история. Но най-накрая, когато те се обърнаха, човекът застана пред тях, свали шапката си и като я държеше в ръка, кимна на мистър Домби.
— Извинете ме, сър — заговори човекът, — вярвам, че се чувствувате добре, сър.
Той бе облечен в брезентови дрехи, целите изпоцапани с въглищен прах и масло, в бакенбардите му имаше сгурия и от него се излъчваше миризма на пепел. Той не беше грозен, нито пък би могло да се каже, че изглежда мръсен, въпреки вида си. Накратко казано, това бе мистър Тудъл в професионалното си облекло.
— Ще имам честта да бъда ваш огняр, сър — заяви мистър Тудъл. — Извинете ме, сър. Надявам се, че почвате да идвате на себе си.
В ответ на съчувствения му тон мистър Домби го погледна особено, сякаш се страхуваше, че такъв човек би изцапал погледа му.
— Прощавайте за дързостта, сър — обади се Тудъл, като разбра, че не си спомнят точно кой е той, — но жена ми Поли, наричана Ричардс във вашето семейство…
Промененото изражение върху лицето на мистър Домби сякаш показваше, че той го е познал — всъщност така беше, — но в още по-голяма степен то показваше силно чувство на отвращение и поради това мистър Тудъл се запъна.
— Предполагам, че жена ви има нужда от пари — каза мистър Домби с надменен глас (впрочем той винаги говореше така) и пъхна ръката в джоба си.
— Не, благодарим, сър — отвърна Тудъл, — не мисля, че има нужда. Аз лично нямам.
Сега на свой ред мистър Домби се запъна и с неловко чувство продължаваше да държи ръката в джоба си.
— Не, сър — заяви Тудъл, като непрекъснато въртеше в ръка мушамената си шапка, — ние доста добре си живеем, сър, и нямаме причини да се оплакваме от живота, сър. Оттогава ни се народиха още четири, сър, но караме някак си.
На мистър Домби му се искаше да подкара към своя вагон, дори ако се наложеше това действие да вкара огняря под колелетата, но шапката, която продължаваше да се върти в ръцете на човека, прикова вниманието му с една подробност.
— Загубихме си едно от дечицата — промълви Тудъл, — това не може да се отрече.
— Наскоро ли? — попита мистър Домби, загледан в шапката.
— Не, сър, преди повече от три години, но останалите са здравички. А колкото до четенето, сър — рече Тудъл и отново кимна, сякаш да припомни на мистър Домби какво си бяха приказвали на времето по този въпрос, — моите момчета в края на краищата ме учат всички заедно. Те ме направиха много грамотен човек, тези мои момчета.
— Да вървим, майоре! — обади се мистър Домби.
— Извинете ме, сър — продължи Тудъл, като пристъпи към тях и отново почтително ги спря с шапка в ръка, — нямаше да ви безпокоя с приказки, ако не исках да ви кажа нещо за моя син Байлър… кръстен с името Робин… този, когото вие бяхте така добър да направите благотворителен точилар.