Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
И освен това сме скарани.
Така че сега подреждаше разходите в спретнати колонки и пресмяташе. Манекените, наемът на студиото, хонорарът на фотографа, фотосите с размери на огромни плакати, дрехите и аксесоарите, декорът, правата за видеото на Ейми Уайнхаус и т.н. Напразно търсеше цифра, която да задраска. Не намираше. Всичко струваше пари. А искат от мен да не им обръщам внимание? Отново се връщаше на хипотезата за богатия любовник. Никълъс? Той имаше идеи, връзки, но нямаше пукната пара, а с хилавата си физика на гражданче дори не би могъл да изпълнява ролята на хамалин. А другите, бившите? Прекалено зле се беше отнасяла с тях, за да ги моли за услуга. Дори не беше сигурна, че съквартирантите й ще й се притекат на помощ. След реакцията й на самоубийството на сестрата на Том атмосферата бе охладняла. Би трябвало да се науча да бъда по-мила, си каза тя.
И за малко да се задави.
Кой? При кого да отиде и да заяви: повярвайте ми, дайте ми пари, ще успея. Заложете на мен и няма да съжалявате.
Кой би могъл да чуе тези думи, без да я сметне за надута нахалница, с безмерни претенции? Аз съвсем не съм такава, аз съм Габриел, преди да стана Коко Шанел, и скоро ще създам моя собствена модна линия, ще правя модни дефилета, ще имам привърженици, ще бъда на първа страница на списанията и ще ме цитират. Всичко е готово, тук, в главата ми. „Модата не е фобия, лудост, суетно разточителство, а израз на откровеност, на истинско чувство, на морално изискване, което придава самочувствие и изящество на жените. Модата не е нещо повърхностно, тя се корени дълбоко в живота и в душите. Модата има смисъл…“ Журналистите ще се удивяват. Ще ме цитират. Ще повтарят изказванията ми във вестниците. Ето тази морална възвишеност, този оригинален коментар би трябвало да съумее да продаде на някой наивник. Наивник интелигентен, изискан, фин, с многоцифрена банкова сметка.
А такива не се търкаляха по улиците.
Идеята ми за значимостта на детайла би трябвало да накара изискания наивник да налапа въдицата. Да му обясня, че жените откриват красотата, като се сливат с цялото и като се отличават от него чрез някой дребен детайл, който прави стила им неповторим и разпознаваем. Трябва да продам на наивника някоя красива приказка, убедителен аргумент, който обединява снобизма на културата и идеята за красота. Той ще се захласне и ще отвори широко портфейла си.
Когато си разиграваше този сценарий, Ортанс се изпълваше с увереност. Изправяше рамене, вирваше брадичка, присвиваше очи и се виждаше как изнемогва от договори и предложения за работа. Потърсеше ли обаче име на изискан наивник с многоцифрена банкова сметка, изпадаше в паника. Къде да го открие? По кой ли лондонски тротоар се клатушка? Дали изобщо фигурира в телефонния указател?
Ортанс нямаше приятели. Никога не бе вярвала в приятелството. Не бе залагала на това чувство. Съществуваше ли сайт, на който можеш да наемеш приятели за месец, докато се справиш успешно с две витрини? Да ги изстискаш от бачкане, сякаш са ти роби, след което да ги отпратиш с усмивка. Благодаря, момчета, вече можете да си вървите у вас… Приятелите правят услуги безплатно. Тя изпитваше крещяща нужда от приятели.
Отново се замисли за съквартирантите си. Сам напусна, но Том, Питър, Рупърт останаха… Реши, че не е много добра идея. Никога нямаше да позволят да се отнасят с тях като с роби. А новодошлият? Жан Пъпчивия? Сигурно ще се почувства поласкан, че го моли за услуга. Беше толкова грозен. Почти недъгав, отблъскващ. Би могъл с лекота да паркира на място за инвалиди.
Откакто се нанесе, си пусна тънки руси мустачки под носа, който напомняше муцунка на гризач. Това момче имаше нещо в себе си, което я караше да се чувства неловко. Струваше й се, че го е виждала вече някъде. Някакъв смътен спомен, който не предвещаваше нищо добро. Изглеждаше й познат… Не го познавам, сигурна съм. Отказваше да говори френски с нея, под претекст че иска да упражнява английския си. Акцентът му напомняше рибния пазар на старото пристанище на Марсилия.