Острието на Тишал

Но за какво му е на някого да прави това? Дали той не беше просто параноик, или наистина намирисваше на саботаж? Въпросът не е дали съм параноик — помисли си той, — а дали съм достатъчно параноичен.

Сега електричеството се беше върнало, но полето го нямаше…

Хари погледна намръщено към пода.

— Каква е тази гадост?

Спортните обувки на Тан’елкот оставяха върху килима в зоната на „гостната“ му отчетливи следи на места, където се стелеше някакъв сребрист прашец, наподобяващ небрежно разсипан пестицид.

— Каква е тази прах, по дяволите? — поинтересува се Хари зад гърба на Тан’елкот. — Вече с мрамор ли работиш?

— Аха — потвърди разсеяно Тан’елкот, докато прелистваше старинен бележник от хартиен листове, който беше измъкнал от чекмеджето на бюрото си. — Но това не е мраморна прах — моето пневматично длето я засмуква и я изхвърля навън. Вдишването на мраморна прах води до няколко различни увреждания на белите дробове, както и до хронични разстройства, така че въпреки пневматичното длето по време на работа използвам дихателен апарат. А, ето го! — възкликна той доволно, сочейки нужното място в бележника с пръста си с размер на наденица. — Ренци Доул. Той има няколко от творбите ми и няколко пъти ме е канил на гости в Кауай. И — което е най-важното — той не е приятел със Студията.

Хари кимна не по-малко разсеяно. Той знаеше всичко за Незаетия Доул — неговата покойна леля дълги години беше патрон на Шана. Ренци Доул беше един от най-недолюбваните от Хари хора; Незаетият беше нарушил изричните инструкции в завещанието на леля си и беше прекратил патронажа над Шана.

Но сега Хари го тревожеше нещо друго — една мисъл, която беше неясна, мъглива, още неоформила се напълно; мозъкът му беше отвикнал да се подлага на такива натоварвания.

— Ъъъ, Тан’елкот? — започна Хари неуверено.

Защо му е на някого да включва електричеството, а не нормалното за Отвъдие поле?

Явно за да бъдат използвани някакви прибори, изискващи за работата си електричество и земните физични закони. Нещо електронно. Като терминалите.

— Тан’елкот — повтори Хари. — Не се обаждай.

— Не ставай смешен. Какъв избор имам?

В нормалното за Отвъдие поле не действа никаква електроника — дори устройствата за разпознаване на глас в електронните ключалки.

— Казвам ти — повтори Хари по-силно и по-уверено, — не го прави. Трябва да ме послушаш.

Той пристъпи към бившия император така, сякаш се канеше да го отдръпне от бюрото насила.

Чиповете за разпознаване на гласа се използват не само в електронните ключалки или за ограничаване на достъпа до места в мрежата; с тях може да се активират почти всякакви устройства…

— Глупости — каза бившият император, натискайки бутона на микрофона.

… като детонатори.