Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Не, не сме, помисли си Елайза. Ти си допълнение. Временно.
Той се изправи, изтупа панталона си и вдигна книгата пред гърдите си.
— Вече трябва да се сбогувам с теб. Майката на Роуз държи на дисциплината и надали ще погледне с добро око, ако закъснея за обяд.
Елайза го изпрати до портата и го проследи с поглед, докато той се отдалечаваше. Затвори зад него и приседна на ръба на пейката. Премести се, за да не е на мястото, където тялото му беше затоплило метала. У Натаниъл нямаше нищо неприятно и точно затова й стана неприятен. След срещата в гърдите й остана студена тежест. Заради градинското увеселение, което спомена той, и Роуз, и увереността му в нейната обич. Признателността му към Елайза, макар и изразена безукорно, не остави у нея почти никакво съмнение, че той я смята за придатък. А сега беше влязъл в градината й, с лекота беше преодолял лабиринта й…
Елайза прогони тези мисли от главата си. Трябваше отново да се залови с приказката си. Принцесата тъкмо щеше да последва вярната си прислужница в пещерата на онзи пикси. Ето така щеше да забрави срещата, която толкова я разстрои.
Обаче колкото и да се стараеше да продължи да пише, въодушевлението й се бе стопило, а с него си бе отишло и вдъхновението. Сюжетът, който я изпълваше с възторг, когато го започна, сега й се струваше неубедителен и прозрачен. Елайза зачеркна написаното. Не ставаше. Както и да засукваше сюжета, не се получаваше: че в коя приказка принцесата предпочита довереника си пред принца?
* * *
Слънцето грееше толкова силно, сякаш Аделайн беше отправила лична молба за това пред Господ. Допълнителните лилиуми пристигнаха навреме, а Дейвис обиколи градините за по-екзотични растения, с които да разхубавят аранжировките. Нощните валежи не позволиха на Аделайн да мигне от тревога, но всъщност благодарение на тях градината засия и всяко листенце сякаш бе специално излъскано. По загладената морава артистично разположиха столове с възглавнички. Наети специално за целта келнери стояха подредени в редици до стълбите, същинско въплъщение на спокойствието и въздържаността, а в кухнята, далеч от погледа на всички, готвачката и хората й действаха стремително.
Гостите пристигаха на кръглото обръщало пред къщата вече петнайсет минути и Аделайн ги посрещаше и ги насочваше към моравата. Изглеждаха превъзходно с красивите си шапки — макар че никоя не беше толкова хубава като шапката на Роуз, донесена специално от Милано.
Скрита зад огромен рододендрон, Аделайн оглеждаше гостите. Лорд и лейди Ашфийлд седяха с лорд Ървинг-Браун, сър Морнингтън пиеше чай до игрището за крокет, а младите Чърчил се смееха и играеха. Лейди Хойсър разговаряше на четири очи с лейди Каролайн Аспли.
Аделайн се усмихна — добре се бе справила. Градинското увеселение беше не само удачно посрещане у дома на новобрачната двойка, но и старателно направеният от Аделайн подбор на познавачи, клюкари и амбициозни кариеристи осигуряваше най-добрата възможност да разпространи новината, че Натаниъл рисува портрети. Тя и Томас бяха окачили по стените на вестибюла най-хубавите според нея картини на Натаниъл и по-късно, по време на чая, Аделайн възнамеряваше да преведе оттам някои подбрани гости. Ето така новият й зет щеше да бъде представен на охотните пера на изкуствоведите и на пъргавите езици на особите, които налагаха модата в обществото.
От Натаниъл се искаше единствено да омае гостите поне наполовина толкова успешно, колкото беше омаял Роуз. Аделайн огледа хората и забеляза дъщеря си заедно с Натаниъл и американката госпожа Ходжсън Бърнет. Аделайн се колебаеше дали да я покани, понеже дори един развод е неуместен, а два си бяха направо светотатство. Обаче писателката несъмнено имаше сериозни връзки в Европа, затова Аделайн реши, че евентуалната полза от нея е повече от лошата й слава.
Роуз се засмя на нещо, казано от писателката, и у Аделайн се надигна топла вълна на задоволство. Роуз беше невероятно красива днес — сияйна като розите, плъзнали по цялата стена зад нея като величествен фон на хубостта й. Роклята й беше бледо-червена, а новата шапка й подхождаше превъзходно. Аделайн си помисли, че дъщеря й изглежда весела, точно както се полага на младоженка, изрекла неотдавна брачната клетва.
Роуз отново се засмя, а Натаниъл посочи към лабиринта. Аделайн се надяваше да не си губят времето и да обсъждат оградената със зид градина или някое друго безумство на Елайза, вместо да говорят за портретите на Натаниъл. Защото, о, какъв неочакван дар от съдбата беше желанието на Елайза да се изнесе от къщата!