Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Аз също — съгласи се с готовност Джоузефин. — Предпочитам да имам един сериозен приятел пред сто души, които да се въртят около мен и непрекъснато да се лигавят.
— Това ли прави всичката тази тълпа, която кръжи около теб цяла вечер?
— Каква тълпа?
— Петдесет процента от второкурсниците, които те ухажват.
— Един куп досадници — каза тя с неблагодарност.
Сега, когато пристъпваше красиво в обятията на председателя на балния комитет във внезапно омагьосания салон, Джоузефин сияеше от щастие. Дори и това, че танцът им продължи толкова дълго, се дължеше на страхопочитанието, което изпитваха поклонниците й; след малко обаче един мъж я отне от него и ентусиазмът й спадна изведнъж. Мъжът бе впечатлен от факта, че Дъдли Ноултън танцува с нея, и затова се държеше с повече уважение, но нагласеното му отношение я подразни. Джоузефин се надяваше, че след малко Дъдли Ноултън ще се върне отново при нея, но след като настъпи полунощ и после бавно се проточи още един час, тя започна да се чуди дали в края на краищата това не е било само жест на внимание от негова страна към една от съученичките на Адел. Оттогава до този момент Адел сигурно му бе дала точна и пълна картина за миналото й. Когато накрая той се приближи до нея, Джоузефин се скова и застана нащрек — състояние, което външно й придаде благ, нежен и скромен вид. Но вместо да танцува с нея, той я заведе в ъгъла между две ложи.
— С Адел се е случила неприятност на стъпалата пред гардеробната. Изкълчила си е глезена и си е скъсала чорапа на някакъв пирон. Моли да й заемеш един чифт, тъй като сте отседнали наблизо, а ние сме чак в Спортния клуб.
— Разбира се.
— Ще те придружа — с кола съм.
— Но ти си зает и няма защо да се безпокоиш.
— Разбира се, че ще дойда с теб.
Във въздуха се усещаше затопляне — някакъв намек за едва доловима и ефирна пролет, която леко обгръщаше брястовете и корнизите на сградите, чиято голота и студенина я бяха разочаровали толкова много преди една седмица. В нощта имаше нещо аскетично, сякаш същността на мъжката борба се излъчваше от всяко кътче на този малък град, където вече три века мъжете пристигаха, за да пресеят силите и аспирациите си. А Дъдли Ноултън, който седеше до нея, енергичен и способен, бе символ на всичко това. Струваше й се, че до този момент не е срещала друг мъж.
Заповядай вътре — каза му тя, когато той тръгна нагоре по стълбите заедно с нея. — Жилището е подредено много удобно.
В тъмната гостна имаше камина, която беше запалена. Когато се върна долу с чорапите, тя се приближи до Ноултън и застана един миг неподвижно, загледана заедно с него в огъня. После вдигна очи, все така мълчаливо, сведе ги и пак го погледна.
— Взе ли чорапите? — попита я той, като се отмести малко.
— Да — отвърна задъхано тя. — Целуни ме, задето го направих толкова бързо.
Той се разсмя, като че ли беше казала нещо остроумно, и тръгна към вратата. Когато се качваха в колата, тя се усмихваше, скрила дълбоко разочарованието си.
— Чудесно е, че се запознах с теб — каза му тя. — Нямаш представа колко много идеи почерпих от това, което ми каза.
— Но аз нямам никакви идеи.
— Имаш. Всичко онова — да не се сгодяваш, преди да му е дошло времето. Досега не съм имала много случаи да разговарям с мъже като теб. Иначе, струва ми се, щях да мисля различно. Сега разбрах, че съм сгрешила за много неща. По-рано исках да будя възхищение. Сега желая да помагам на хората.
Да — съгласи се той. — Това е много хубаво.
Когато пристигнаха в арсенала, й се стори, че той иска да й каже още нещо. В тяхно отсъствие вечерята бе започнала и докато прекосяваше с него огромния дансинг, Джоузефин усети множество погледи, отправени към тях, и се почуди дали другите не са си помислили, че помежду им има нещо.
— Закъснели сме — каза Ноултън, когато Адел излезе, за да си смени чорапите. — Твоят кавалер сигурно отдавна те е зарязал. Най-добре ще е да ми позволиш да ти предложа нещо друго.
— Би било направо чудесно.
След това, когато отново стъпи на дансинга, тя се движеше в някаква атмосфера на сладостна забрава. Поклонниците на няколко от отишлите си красавици се присъединиха към нейните и сега нямаше друга, която да сменя партньорите си толкова често. Дори и племенникът на мис Бриртън, Ърнест Уотърбъри, танцува с нея с хладно одобрение. Танцува ли? Тя просто преминаваше с неравномерна стъпка от мъж на мъж, като се въртеше в ръцете им ту наляво, ту надясно по дансинга. Изведнъж почувства нужда да си отдъхне и сякаш в отговор на настроението й се появи някакъв висок и елегантен южняк с убедителен глас: