Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Нито за момент не ни се полага да се съмняваме, че тъкмо отслабналата вяра на Розмари е допуснала Дявола в живота й. Сестра й, Маргарет, добра католичка, макар физически да е доста далече, се обажда на Розмари, когато планът на семейство Кастъвит се задейства, и й казва: „Цял ден ме измъчва някакво странно чувство, Розмари. Сякаш ти се е случила злополука или нещо такова.“
Но Розмари не е благословена с такова предчувствие (най-близкото, което я спохожда, е сънят, в който сестра Агнес говори с гласа на Мини Кастъвит), защото не е достойна за него. Добрите католици, заявява Левин лукаво, получават добрите предчувствия.
Религиозният мотив присъства в цялата книга, но нека приключим размислите си по въпроса с няколко думи относно забележителния сън на Розмари за зачеването. Първо, не е без значение, че времето, избрано за Дявола да зачене сина си, съвпада с посещението на Папата. В десерта на Розмари е сложен опиат, но тя изяжда само част от него. Затова запазва спомен, подобен на сън, от сексуалната си среща с Дявола, но подсъзнанието й превръща всичко в символи. Докато Гай я подготвя за срещата със Сатаната тя ту е в съзнание, ту го губи.
В съня си Розмари се озовава на яхта с убития президент Кенеди. Джаки Кенеди, Пат Лофорд и Сара Чърчил също присъстват. Розмари пита президента дали нейният добър приятел Хач (който се грижи за нея, докато сектата не го убива — тъкмо той още в началото предупреждава Розмари и Гай, че Брамфорд е Лошо Място) ще се присъедини към тях. Кенеди се усмихва и й казва, че този круиз е „само за католици“. Мини не е споменала нищо за такова изискване по-рано, но то потвърждава идеята, че личността, от която се интересуват сатанистите, е тъкмо католичката Розмари Райли. Изглежда за тях богохулството е особено важно — духовното наследство на Христос трябва да бъде извратено, за да постигнат дяволското рождение.
Гай маха брачната халка на Розмари, с което символично прекратява техния брак, а освен това изпълнява роля, противоположна на обичайните действия на кума. Появява се и приятелят на Розмари, Хач, с предупреждение за лошо време. По време на съвкуплението Гай се превръща в Дявола, а в края на съня виждаме отново Тери, този път не като провалила се дяволска булка, а като ритуална жертва, направена, за да се открие пътя.
Ако беше дело на не толкова опитен писател, тази сцена би могла да се превърне в досадна тирада, но Левин успява да я предаде леко и компактно само в пет страници.
Истинската движеща сила на „Бебето на Розмари“ обаче не е религиозната тема, а идеята за градската параноя. Конфликтът между Розмари Райли и Розмари Удхаус обогатява историята, но ако книгата успява да се впише в рамките на хорър жанра — и аз мисля, че успява — то ужасът в тази история се дължи на отличния начин, по който Левин манипулира дълбоко заложеното ни усещане за параноя.
Ужасът винаги опипва почвата за слабости, а нима се случва да сме по-уязвими от моментите, в които ни обземе параноята? „Бебето на Розмари“ в много отношения напомня зловещ филм на Уди Алън, за което двоичната природа на Удхаус/Райли също е от полза. Освен, че под привидната си агностична същност Розмари винаги ще си остане католичка, тя също си остава малко провинциално момиче под внимателно изградената си космополитна личност. А както знаем — можеш да изведеш момичето от провинцията, но не можеш да извадиш провинцията от момичето.
Има една сентенция — с радост бих посочил автора й, само ако можех да се сетя кой е — според която идеалната параноя е идеално осъзнаване на реалността. По някакъв налудничав начин историята на Розмари представлява постепенното постигане на такова пълно осъзнаване. Параноичните подозрения на читателя са пробудени преди тези на героинята (например, когато Мини умишлено се бави с чиниите, за да може Роман да поговори с Гай в съседната стая — или, иначе казано, да го агитира), но след срещата си с Дявола в просъница и последвалата бременност, параноята на Розмари също не закъснява. Когато се събужда на следващата сутрин, тя открива драскотини — сякаш оставени от остри нокти — по цялото си тяло. „Не ми се карай“, казва й Гай, като й показва ноктите си. „Вече ги изрязах.“
Почти веднага Мини и Роман се заемат да убедят Розмари да използва техния познат гинеколог — знаменития Ейб Сапърстайн — вместо младока, при когото е ходила преди това. Не го прави, Розмари, ще ни се да й кажем, той е един от тях.