Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Истинското постижение на Левин, е, че сатирата не разводнява ужаса в неговата история, а напротив, усилва го. „Бебето на Розмари“ е чудесно потвърждение, че идеята за хумора и хоръра са свързани и да се отхвърли едното, означава да се отхвърли другото. Джоузеф Хелър отлично се възползва от тази връзка в „Параграф 22“, а Станли Елкин я използва в „Живият край“ (чието подзаглавие спокойно би могло да бъде „Работа в отвъдното“).
Освен сатирата, романът на Левин е пропит с ирония („Полезна е за кръвчицата, миличко“, казваше старата комиксова вещица). В началото на книгата семейство Кастъвит кани Гай и Розмари на вечеря. Розмари приема при условие, че няма да ги затрудни прекалено. Госпожа Кастъвит я успокоява:
— Миличка, ако ме затрудняваше, нямаше изобщо да ви поканя. Повярвай ми, аз съм егоистична колкото си искаш.
Розмари се усмихна.
— Не и според Тери.
— Е, — усмихна се госпожа Кастъвит, — Тери не знаеше какви ги приказва.
Иронията тук е, че всичко, което Мини Кастъвит казва, е буквалната истина — тя наистина е егоистична колкото искаш, а Тери — която или е убита, или се самоубива след като открива, че е била използвана като инкубатор за сина на Сатаната — наистина не е знаела какво говори. Обаче не й е отнело дълго да разбере. Никак даже. Хийх-хийх-хийх.
Съпругата ми, която е католическа възпитаничка, твърди, че книгата е и религиозна комедия, която само доказва мнението на Католическата църква за смесените бракове — те просто не се получават. Този конкретен комичен елемент се засилва от контраста между еврейския автор и християнската традиция, използвана от сатанинската секта. От тази гледна точка книгата добива смисъл на „не е задължително да се евреин, за да харесаш възгледите на Ливай за борбата между добро и зло“141.
Преди да приключим с темата за религията и да поговорим за усещането за параноя, ключово за тази книга, нека само да кажа, че макар Левин да пише с доста заобикалки, стилът му не е завоалиран през цялото време. „Бебето на Розмари“ е написана и публикувана през шестдесетте години, когато идеята Бог е мъртъв се вихри с пълна сила и книгата успява да обсъди някои сериозни въпроси относно вярата по непретенциозен, но интригуващ и добре обмислен начин.
Може да се каже, че главната тема в „Бебето на Розмари“ е градската параноя (за разлика от параноята на малкия град, която ще видим в „Крадци на тела“ на Джак Фини), но можем да обособим и един второстепенен мотив: идеята, че отслабващата религиозна отдаденост отваря пътя за Дявола, както в макрокосмоса (въпросът за вярата в световен план), така и в микрокосмоса на Розмари. Тя минава през своеобразен цикъл — от вярваща като Розмари Райли, към невярваща като омъжената Розмари Удхаус и обратно към вярата като майка на своето вътрешно дете. Не твърдя, че самият Айра Левин споделя този пуритански възглед, макар че знам ли, може и така да е. Смятам обаче, че тази идея осигурява отлична опорна точка, около която да се завърти сюжетът, а той успява да я разгърне подробно и да разгледа всичките й аспекти. Чрез личното религиозно изживяване на Розмари, Левин ни представя комико-драматична алегория на вярата.
Розмари и Гай започват брака си като типични младоженци. Розмари взема противозачатъчни, независимо от строгото си католическо възпитание, и двамата възнамеряват да имат деца, когато те преценят — а не, когато Бог реши. След самоубийството на Тери (а може би убийство?) Розмари сънува, че една от старите й учителки, сестра Агнес, й се кара, задето е зазидала прозорците и така е попречила на училището да участва в съревнованието за най-красиво училище. Но в съня й се примесват гласовете на съседите, семейство Кастъвит, и сестра Агнес в съня говори с гласа на Мини Кастъвит:
— Която и да е ще свърши работа, която и да е! — каза сестра Агнес. — Трябва само да е млада, здрава и да не е девица. Няма нужда да е блудна наркоманка, изпаднала до дъното. Какво обяснявах от самото начало? Която и да е, стига да е млада, здрава и да не е девствена.
141
Препратка към популярна рекламна кампания на ръжен хляб Ливай. В рамките на кампанията хора от видимо различни етноси и националности са снимани да ядат сандвичи с ръжен хляб и рекламният слоган е „Не е необходимо да си евреин, за да оцениш истинския еврейски ръжен хляб Ливай“. — Б.пр.