Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Сцената със съня постига няколко полезни неща: тя ни забавлява по един напрегнато нервен начин; информира ни, че семейство Кастъвит по някакъв начин са свързани със смъртта на Тери; показва ни, че пред Розмари се събират буреносни облаци. Може би всичко това би било интересно само за един писател — във всеки случай звучи повече като двама механици обсъждащи нов карбуратор, отколкото като класически анализ — но Левин си върши работата толкова ненатрапчиво, че не би било лошо да грабна показалката и да ви обърна внимание: „Ето! Точно от тук той започва да се приближава към вас. От тук започват неговите опити да си пробие път навътре към сърцето ви.“
Най-същественото в тази сцена обаче е фактът, че Розмари облича дочутите в просъница думи в чисто католическа ситуация. Подсъзнанието й отрежда на Мини Кастъвит ролята на монахиня, каквато тя е в известен смисъл, макар и с далеч по-тъмно призвание от онази отколешна сестра Агнес. Пак според жена ми, една от основните догми на католическата църква е: „Дайте ни децата си и те завинаги ще бъдат наши.“ Това идеално пасва на нашата Розмари. Иронично е, че привидно отслабващата вяра на Розмари позволява на Дявола да се вмъкне в живота й, но непоклатимата основа на същата тази вяра й помага да приеме Анди с все рогата и всичко.
Така Левин представя своите възгледи за религиозния микрокосмос — на повърхността Розмари е типична модерна жена, сякаш извадена от стихотворението на Уолъс Стивънс „Неделна утрин“ — тя спокойно си бели портокалите без да обръща никакво внимание на църковните камбани. Под повърхността обаче неизменно присъства малката католическа ученичка Розмари Райли.
Левин представя по подобен начин и макрокосмоса — само всичко е по-голямо.
На вечерята, която семейство Кастъвит организира за семейство Удхаус, разговорът се насочва към предстоящото посещение на Папата в Ню Йорк. По думите на самия Левин:
Опитах се да направя измислиците в книгата възможно най-правдоподобни, като вмъкна реално случващи се събития. Събрах купища вестници и около месец след реалните събития описах транспортната стачка и изборите за кмет, спечелени от Линдзи. Когато по очевидни причини реших, че бебето трябва да се роди на 25-ти юни, се върнах назад, за да проверя какво се е случвало в нощта, когато Розмари трябва да е заченала. И знаете ли какво открих? Посещението на Папата и излъчваната по телевизията меса. Страхотно съвпадение, а? От там насетне реших, че на книгата й е Писано Да Се Случи.
Разговорът между Гай Удхаус и семейство Кастъвит относно Папата изглежда предвидим, дори банален, но изразява гледната точка, която според тънкия намек на Левин е причина за всичко случващо се:
— Чух по телевизията, че щял да отложи и да изчака докато свърши стачката — каза госпожа Кастъвит.
Гай се усмихна.
— Е, това е то шоубизнесът, — каза той.
Господин и госпожа Кастъвит се засмяха и Гай се разсмя с тях. Розмари се усмихна и продължи да си реже пържолата…
През смях господин Кастъвит каза:
— То си е тъкмо така — чист шоубизнес!
— Абсолютно съм съгласен — потвърди Гай.
— Костюмите и ритуалите — продължи господин Кастъвит, — във всяка религия, не само католическата — излишна показност за невежите.
— Струва ми се, че засегнахме Розмари — вметна госпожа Кастъвит.
— Не, никак даже — отговори й Розмари.
— Ти не си религиозна, нали, миличка? — попита госпожа Кастъвит.
— Така съм възпитана — обясни Розмари. — Но сега вече съм агностичка. Наистина, не се обидих.
Нямаме причина да се съмняваме в думите на Розмари, но под повърхността се крие малката ревностна католичка Розмари Райли, която със сигурност е обидена и която вероятно счита подобен разговор за богохулство.
Семейство Кастъвит провеждат много странно интервю за работа, като проверяват посоката и силата на убежденията на Розмари и Гай. Самите домакини изразяват презрението си към църквата и всичко свято, което според Левин е доста разпространено мнение, и то не само сред сатанистите.
И все пак, вярата все още съществува, заявява той. Нейното повърхностно отслабване отваря пътя за Дявола, но под повърхността дори семейство Кастъвит се нуждаят от християнството, защото без свещеното няма вулгарно. Домакините усещат, че Розмари Райли все още се крие дълбоко под повърхността на Розмари Удхаус и затова използват съпруга й Гай, истински езичник, за посредник. И Гай великолепно се принизява до техните нужди.