Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Това не е съвсем вярно (никога не става точно така), но филмовата версия на Полански забележително точно се придържа към романа на Левин и двамата споделят еднакво тънко чувство за хумор и ирония. Не мисля, че друг би успял да адаптира книжката на Левин толкова добре. Но, макар да е необичайно за Холивуд да остане верен на екранизирания роман (понякога ми се струва, че големите филмови студиа плащат луди пари за авторски права, само за да могат да кажат на автора всичко, което не им е харесало в книгата му — вероятно най-скъпият начин да поласкаеш егото си в американския артистичен свят), това не е никак странно в случая на Левин. Всеки негов роман139 е великолепно структуриран. Той пише своите трилъри с прецизността на швейцарски часовникар — в сравнение с неговите сюжети, ние останалите автори, подвизаващи се в този жанр, сякаш произвеждаме ония петдоларови часовници, които продават в евтините магазини. Този факт е достатъчен да направи Левин неуязвим срещу опустошителните промени в сюжета, наложени от онези мародери, които се интересуват повече от специалните ефекти, отколкото от историята. Книгите на Левин са конструирани като елегантно балансирани кули от карти — ако се премахне дори само един сюжетен обрат, цялата кула се срутва. Затова кинаджиите са принудени да ни покажат всичко, което Левин е изградил.
За филма самият Левин казва:
Винаги съм смятал, че филмът, направен по „Бебето на Розмари“, е най-точната адаптация на книга, излизала от Холивуд когато и да било. Не само че включва дълги откъси от оригиналния диалог, но се съобразява и с цветовете на дрехите на героите, където съм ги споменал, и с разположението на апартамента. И най-важното — режисьорският стил на Полански, който не вторачва окото на камерата директно в страхотиите, а оставя зрителите сами да ги открият някъде в периферията на кадъра, за щастие съвпада с моя собствен стил на писане.
Между другото това негово стриктно придържане към книгата не е случайно. Този сценарий е бил първият му опит да адаптира чуждо произведение. Всички сценарии, които е писал преди това, са били негови оригинали. Мисля, че той дори не е предполагал, че му е разрешено — и дори се очаква — да направи промени. Помня как ми се обади от Холивуд, за да ме пита в кой брой на списание Ню Йоркър Гай е видял рекламата за ризите. Неохотно се наложи да си призная, че съм си я измислил. Бях предположил, че във всеки брой на списанието може да се намери реклама за елегантни ризи. Оказа се обаче, че в броя, излязъл по времето на съответната сцена, няма такава реклама.
Левин е автор на два хорър романа — „Бебето на Розмари“ и „Степфордските съпруги“ — но макар и двете книги да демонстрират отличната сюжетна структура, характерна за Левин, никоя от тях не е толкова въздействаща, колкото първата му книга, която за съжаление не е толкова популярна тия дни. „Целувка преди смъртта“ е язвителна, напрегната история, разказана с много жар, което не се среща често, но още по-рядко срещано нейно достойнство е, че книгата (написана, когато Левин е в началото на двадесетте си години) съдържа изненади, които наистина изненадват и е относително застрахована срещу онзи ужасен, отвратителен проклет читател, който прелиства на последните три страници от книгата, за да види какво става накрая!
Вие правите ли го този мръсен, долен номер? Да, вие! На вас говоря! Не ми се подсмихвайте в шепа! Признайте си! Случвало ли ви се е, докато сте в книжарницата да се огледате предпазливо и бързо да разлистите в края на някоя книга на Агата Кристи, за да видите кой е убиецът и как е извършил убийството? Проверявате ли края на хорър книгите, за да разберете дали героят успява да се спаси от мрака и да пристъпи в светлината? Ако правите така, имам само две прости думи, които се чувствам длъжен да ви предам: Засрамете се! Долно е да прегъвате ъгълчетата на страницата, за да отбележите докъде сте стигнали. Още по-долно е да прелистите книгата, за да видите какво става накрая. Ако имате този навик, искрено ви съветвам — прекратете го веднага140!
Но достатъчно по тази тема. Всичко, което исках да кажа за „Целувка преди смъртта“, е, че най-голямата изненада в книгата, истинската бомба на сюжета, е вмъкната някъде около стотина страници след началото. Ако безцелно прелиствате книгата и попаднете на този момент, той няма да ви говори нищо. Ако сте прочели всяка страница наред, това ще промени всичко. Единственият друг писател, за когото се сещам да е имал подобна дарба да хваща читателя съвсем неподготвен, е покойният Корнел Улрич (който е ползвал и псевдонима Уилям Айриш), но на Улрич му липсва остроумието на Левин. Левин всъщност посочва Улрич сред писателите, които са му повлияли и споделя, че „Дамата фантом“ и „Булката беше в черно“ са любимите му сред произведенията на Улрич.
139
В случай че сте един от шепата читатели на популярна американска литература, който ги е пропуснал, това са „Целувка преди смъртта“, „Бебето на Розмари“, „Този идеален ден“, „Степфордските съпруги“ и „Бразилски момчета“. Написал е и две пиеси за Бродуей: „Стаята на Вероника“ и безкрайно успешната „Смъртен капан“. Има и един не много известен, но страховито въздействащ телевизионен филм, „Градината на доктор Кук“, с участието на Бинг Кросби, чието изпълнение е превъзходно. — Б.авт.
140
Винаги ми се е искало да публикувам роман, чиито последни тридесет страници липсват и издателят допълнително ги изпраща на читателя, след като той даде задоволително резюме на прочетената книга. Това със сигурност ще сложи прът в колелата на хората, които обръщат накрая, за да видят какво ще стане. — Б.авт.