Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Искам да си добро момиче — рече той. — Драките се държат с нас нормално.
— Хубаво. Как е фантом?
— Кой? — попита объркано Джек.
— Фантом — повтори тя. — Джек…
— Не сега — прекъсна я той. — Тези двойни смени ужасно ме изтощават. Трябва да си почина.
Тя премигна, но изглежда разбра, че не желае да говорят за костюма, и кимна.
— Добре, гледай да се наспиш. Ясно?
— Обещавам. К’рок може да е милосец, но е добър началник. — Той изключи, преди още Амбър да започне да го разпитва. Надяваше се, че ще схване какво й е казал. Знаеше, че има достатъчно здрав разум и умее да се пази — беше се научила на улицата. Въпросът сега бе той да се опази.
Когато се върна в спалното, цареше тишина. Дори Богс и Сташ бяха престанали да играят на карти и сега хъркаха, напълно изтощени. Изтегна се в леглото си.
Костюмът лежеше кротко. Босият крак на Джек докосна флексобрънките и в същия миг фантом се пробуди.
„Ще ме обличаш ли, господарю?“
„Не“ — отвърна мислено Джек и побърза да си дръпне крака.
„Свободен. Искам да воювам за свободата.“
„Не.“
„Аз ще те пазя.“
„Не“ — повтори Джек и се обърна на другата страна.
„Носи ме, господарю. Ние трябва да идем…“
„Да идем?“ — Джек се почеса по главата. Не можеше да накара фантом да замълчи. А той настояваше да идат някъде. Но къде?
„Викам…“
Джек пое дъх и опита да се овладее. Затвори очи и подхвана серия от мислени команди, до които не беше прибягвал от месеци и на които го бяха учили по време на подготовката за Рицар. Постепенно хватката на фантом взе да отслабва и накрая той изчезна напълно.
Джек заспа. Но в крайчеца на съзнанието му нещо продължаваше да потръпва. Зов, който молеше за отговор.
— Снощи са изгубили още един човек от Първа група — съобщи му шепнешком Перез.
— Беглец?
— Не. Казват, че го е застигнала спящата болест. Казват — той сниши още глас и се озърна, — че мнозина от тях загинали, когато обстрелвали купола. Страхотна паника настанала.
Бейли и Рон го изгледаха мрачно и отново се наведоха над закуските си.
— Перез, всеки ще изпадне в паника, когато го обстрелват — отвърна Джек.
— Не, човече. Казват…
— Аз пък казвам, че Втора група тази сутрин закъснява — намеси се К’рок, застанал на вратата.
— Да, сър. — Всички се надигнаха и забързаха към съседното помещение, където бяха скафандрите.
Докато минаваше покрай милосеца, Джек се стараеше да не поглежда към стърчащия зад него берсеркер. К’рок държеше в ръка един от малките гризачи и го поклащаше леко, а телохранителят не сваляше от животинката хипнотизиран поглед.
Джек извърна глава, осъзнавайки, че дребният гризач скоро ще бъде превърнат в окървавени останки.
Милосецът забеляза отвращението му и се изсмя злобно.
— Виждам, че изпитваш здравословно уважение към мой берсеркер, а, Сторм?
— Наблюдението ти е правилно.
— Защо страх? — попита милосецът и закрачи редом с него. — Чух ти нещо като герой и спасил Втора група. Така разправят.
— Преувеличават — отвърна Джек. Посегна към окачения скафандър. — Ами ти? С какво те спечелиха драките?
— Ах. Ти чувал за Пясъчни войни? Твърде млад да знае за тях. Тогава сигурно бил още хлапе.
— Баща ми е загинал на Дорман.
— Ах. Аз бил се дълго и упорито на Милос.
— И как се чувстваш сега, когато си един от последните? — попита Джек. Гласът му се бе променил, но К’рок не забелязваше. Той вдигна рамене.
— Вярно, че сме малко. Но сега имам спътница в живота. Скоро ще започнем всичко отначало. Не като берсеркерите. Те… как се казва? Регенерират. Понякога им достатъчно даже само късче кожа.
— Мислех, че снасят яйца.
— Понякога. Понякога необходимо да се избият всички берсеркери. Убий или те убиват, нали?
Джек премигна. Ръката му потреперваше едва забележимо, докато разкопчаваше скафандъра. Парченце кожа. Регенерация. Спомни си Милос. Регенерация на паразитиращ ембрион, който…
Богс застана между двамата и измери с очи милосеца. Сетне кимна към животинката.
— Нали не смяташ да я пускаш тук?
— Не, не, човеко. Може би не. Може да я пусна в някой от ваши скафандри и оставя берсеркера подгони я? — К’рок избухна в оглушителен смях и се отдалечи, следван от своя телохранител.