Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Ще ти трябва доста голям скафандър — отбеляза Джек като се досети, че милосецът говори за находището. Какво за Бога, се криеше там?
К’рок му се озъби отново.
— Значи ти също знае за него? Ето какво ще те попитам събрате. Ти носиш броня от Пясъчни войни. Аз участвал там може би дори познавал теб, макар да не разбира твоя младост. Драки отнели твой дом и мой също. Превърнали всичко в пясък. Защо? Оцеляване. Няма млади, няма народ. В този случай драки като теб и мен. Те храбри войни. Търговци на смърт. Никой, нито аз, нито ти, може спре тях, докато те не решат сами да спрат.
Задните камери показваха, че берсеркерът се размърдва. Още ли е замаян, или вече се приготвя за скок? Не биваше да слуша К’рок, но онова, за което бе заговорил, го интересуваше твърде много. Може би защото милосецът си задаваше същите въпроси, които и Джек.
— Та кажи ми едно — продължаваше К’рок, чийто глас звучеше като дружелюбно ръмжене. Той свали лекичко норцитовия щит. — Какво накарало теб и мен да зареже роден дом? Драки. По-големи, по-добри войни. А защо драки търси други планети, където да размножава се? — Погледът му не слизаше от лицето на Джек. — По-големи, по-добри войни. Въпрос сега — какво заровено отвън, там? Може би някой войн, от който драки се страхува? Те искат да знаят. Аз също. Драки бои се от него, значи аз още повече. Но когато трябва да се бие, винаги е добре да познава противник.
Джек нямаше време да отговори, защото берсеркерът изръмжа и се нахвърли върху него, като го удари между лопатките и огъна бронята напред. К’рок извика:
— Сега аз си тръгва, Джек. А на теб желае добра съдба. Милосецът се обърна и изчезна назад по коридора.
Джек бе твърде зает, за да му обърне внимание. Огромното чудовище го притискаше в яките си обятия. Джек усети, че се накланя — берсеркерът изглежда възнамеряваше да го блъсне в земята.
„Разкъсай го на парчета, господарю.“
— По дяволите — тросна се Джек. — Какво, за Бога, си мислиш, че прави с мен? — Включи реактивните двигатели и тласна назад берсеркера, като го събори по гръб. Двамата се стовариха с грохот на земята. От удара пред очите на Джек заплуваха черни кръгове. Зъбите му изтракаха звучно.
Претърколи се, вдигна крак и го стовари върху муцуната на берсеркера, смачквайки зейналата, алена паст. Но гущерът само изви шия, освободи главата си и отново посегна към него.
За кратък миг Джек бе завладян от мисълта, че няма да успее да спре чудовището и че фантом е негов брат. Ала мисълта, че могат да го превърнат в нещо подобно, му придаде допълнителни сили. В душата му се смесваха неистов гняв и напиращ страх от жестоката участ. Чу ужасен вик, който отекваше вътре в главата му.
С последни сили Джек успя да освободи ръкавицата си и стреля право в челюстта на берсеркера. Докато оттам бликаше фонтан от кръв и разкъсана плът, той се изтърколи встрани от огромното туловище.
Сигурно щеше да рухне на земята, ако не го бяха задържали флексобрънките. Тялото му трепереше. Боляха го всички мускули. Може би беше получил вътрешни увреждания при тежкото падане. Или си бе счупил ребра. Пое си предпазливо въздух.
Богс. Сташ. Бейли. Останалите от Втора група, които го очакваха някъде там, за да щурмуват лазерните оръдия. Дори и в скафандрите на полицаите да имаше вградени оръжия, неговите бяха по-мощни. Очакваха един доминионски Рицар да им помогне да си възвърнат свободата.
К’рок също бе тръгнал нанякъде — може би към находището. Джек облиза устни и задейства костюма, преминавайки в бяг. Все още не беше приключил.
А вътре в главата му фантом бе потънал в мрачно и печално мълчание.
19.
Амбър се беше свила на стола до прозореца в хотелската стая, когато вратата се отвори рязко и запъхтяният, съпротивляващ се Свети Колин бе тласнат вътре от един дракски войник. Тя скочи и изтича при свещеника, който се надигаше от пода.
Вратата на стаята продължаваше да зее отворена. Амбър заплаши с юмрук огромния пазач, който й се озъби в отговор. Сетне изчезна, а на негово място се появи друга едра фигура.
Колин се изправи и приседна на леглото.
— Нищо ми няма — увери я той.
— Аз съм К’рок — представи се влезлият. — Командир Талтос бе повикан на кораба. Имаш късмет, Скиталецо, че те открих аз, а не той.