Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
След изстрела зейна отвор в единия край на шахтата. Почти в същия миг двигателите угаснаха.
Джек въздъхна.
— Мисля, че бяхме дотук.
Камерите се обърнаха нагоре. Не им оставаше още много. Може би две или три нива по-нагоре шахтата бе съвсем чиста.
— О, Джек. — Амбър опря лице в гърба му и той усети хладината на сълзите й.
— Повтарям отново, миньор едно, чуваме ви. Моля потвърдете, че ни чувате и вие, за да ви засечем. Тук спасителни операции.
Джек подскочи.
— Аз съм тук долу, спасителни операции. В една от асансьорните шахти. На пет нива под мене в тунелите е Втора група.
— Продължавай да поддържаш връзката, миньор едно. Ще спуснем въже веднага щом отворим вратите.
Джек чу приглушен взрив отгоре и шахтата се разтресе. Малко след това точно пред него се разлюля сребристо въже.
— Още надолу, още — хванах го. — Пресегна се и сграбчи въжето.
— Добре, миньор едно. Сега ще ти обясня как да направиш възел, за да можем да те изтеглим.
Джек вече се беше завързал с въжето.
— Готови сме. Дърпайте. — Погледна нагоре, където се виждаше взривената врата и нахлуващата през отвора прожекторна светлина. Костюмът започна да се издига през шахтата.
Към него се протегнаха множество ръце и го издърпаха в коридора. Чуваше гласовете им, докато му помагаха да се развърже.
— Още колко има долу?
— Почти цялата Втора смяна, към двайсет и пет души.
— И Свети Колин от Синьото колело — добави Амбър.
— Ах. — Една висока фигура в скафандър се приближи към тях и Джек едва сега успя да разгледа лицето зад стъклото.
— Добрият Скиталец ще остане в дипломатическия арест, а останалите ще настаним в лагера.
Джек усети, че кръвта му замръзва. Гледаше право в лицето на истински дракски командир.
16.
— Едно ще ви кажа, всичко това хич не ми харесва — Сташ скочи и изрита леглото. — Сменихме едни господари с други. Нищо, че ни настаниха в офицерската спалня.
Богс седеше на съседното легло, подпрял главата си с ръце. Почти цяла нощ бе идентифицирал труповете, тъй като Куейд бе мъртъв, а от Първа група нямаше и следа.
— Млъквай, Сташ! — сряза го той. — Не знаем какво искат. В момента сме военнопленници.
— Разбира се, че знаем какво искат — опъна се Сташ. Прекара ръка през мазната си черна коса и се ухили. — Искат да им копаем норцит.
Джек работеше върху костюма си в ъгъла и ги слушаше с половин ухо. Чудеше се какво ли прави Амбър. Свети Колин бе убедил дракския командир да я прехвърли при него в дипломатическия арест и тя бе отишла в хотела под въоръжена охрана. Повечето от останалите бяха заспали, твърде уморени от събитията през последните няколко дни и изплашени от нашествениците. Флексобрънките бяха покрити е разтопени скални отломки, които Джек се опитваше да почисти. Надяваше се техниците да се погрижат за зареждането на костюма. Нямаше никакво намерение да се спуска отново в тунелите без него.
— Не искам някакво си насекомо да ми казва какво да ям и кога да спя…
— Стига вече — надигна се Богс. — Какво можеш да направиш? Най-близката доминионска военна база е на три месеца полет оттук.
— Питаш ме какво ще направя ли, друже? — обърна се към него Сташ. — Ще ти кажа тогава. Ние сме повече от тях. Ако се надигнем, този път целият проклет град ще е на наша страна. Ще станем герои! Не зная дали сте забелязали, но преди, като излизахме на улицата, минувачите извръщаха глави. Сега ще ни носят на ръце, хора! Пък и лазерните оръдия са разположени извън купола. Няма да е трудно да ги превземем!
— Не само извън куполите, но и извън миньорската база, Сташ — обади се Джек. — Който тръгне натам, ще бъде лишен от защита. Ще трябва да разчита само на тънките стени на скафандъра.
— Винаги има риск — сви рамене Сташ.
— Така е. Но наистина ли смяташ, че драките ще оставят оръдията в изправност? Най-вероятно в момента ги неутрализират.
— Сигурно, но ще са им нужни три или четири дни, за да ги извадят напълно от строя. Чудя се, защо човек като теб се безпокои от подобни неща?
Джек остави инструментите и се изправи. От известно време бе обмислял подобна възможност, но я бе отхвърлил. Само Амбър да не им беше в ръцете.