Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Стреля веднага щом зад ъгъла се появи нечия сянка, видя как К’рок вдига пред себе си щита и успя да зърне, че е облечен в ендуриева броня. За миг дори съгледа учуденото изражение на лицето му.

— Кой бъдеш ти? — прокънтя гласът му в тунела. В този миг зад него се издигна високото туловище на берсеркера.

Джек си даваше сметка, че може би ще трябва да срути тунела, за да спре милосеца. Разполагаше с достатъчни запаси от енергия, въпреки че щеше да се чувства по-добре, ако носеше на гърба си добавъчна акумулаторна раница.

— Аха. Аз виждал и преди такива като теб. Трябваше да стрием вас в прахта, за да получи мой свят заслужен отдих. Той втренчи поглед в Джек. — Ти не беше ли един от миньори? Да, така, струва ми се. Още отпърво усетил, че си различен. Джек, така се казвал?

Джек стреля встрани, към стената на тунела и рикошетът обля К’рок с разсеяни лъчи. Милосецът отскочи назад и изръмжа яростно, но успя да се прикрие зад норцитовия щит. С все още димяща козина, К’рок надзърна предпазливо над щита. Стреля на свой ред и Джек потръпна, когато костюмът му пое енергията на изстрела. Дори не усети топлината. Зачуди се на какво разстояние са успели да се отдалечат Богс и другите.

Но не му остана много време да разсъждава над този въпрос, тъй като К’рок стреля повторно и даде знак на своя телохранител. Берсеркерът се хвърли напред. Действайки почти рефлекторно, Джек задейства реактивните двигатели и се издигна нагоре, а чудовището профуча под него и продължи по инерция към отсрещната стена на коридора. Преди да се спусне, Джек отново стреля по К’рок.

Милосецът се озъби.

— Май ние с теб някога били братя по оръжие, а, Джек? А сега ти се пита защо аз воюва на дракска страна.

Джек вече знаеше отговора.

— Защото това е бил единственият начин да си спасиш кожата.

— Да. Позна. Сега обаче воюва, за да оцелее мой народ.

— В такъв случай отстрани се от пътя ми. Пусни ме да мина. Не искам да ставам твой палач.

Джек се озърна. Берсеркерът продължаваше да лежи на пода, след като се бе ударил силно в отсрещната стена. Но се намираше в тила му и това го правеше още по-опасен.

К’рок поклати глава.

— Трябва да се бия, доминионски рицарю. Мои офицери поискали от мен на всяка цена да оцелея. Ти разбира? А има и още. Тук, на тази мъртва планета спотайва се древна тайна. Заради мой народ аз ще ида там и ще я разкрия.

— Тайна? Джек впи поглед в милосеца. С крайчеца на окото си забеляза, че берсеркерът помръдва.

— Има закопано нещо под скалите — нещо, от което мои офицери силно заинтересувани. Какво може да бъде? Защо е тук? Аз също се питам. И заради това любопитство решил да види.