Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Нищо не ме безпокои, Сташ. Смятам да си легна и хубавичко да се наспя, защото утре сутринта тук ще се появи новият бригадир и ще ни подгони към тунелите. Мога да те уверя, че там ни чака доста работа. Драките се надяват да отмъкнат колкото се може повече норцит, преди Доминионът да си възвърне тази нещастна луна. Ако не играем по техните правила, с нас е свършено. Имаш ли представа какво ще направят, решат ли, че сме ненужни?
Известно време двамата се измерваха с поглед, но Сташ пръв отмести очи.
— Сигурно си прав, друже — промърмори. — Но все пак, помисли за това.
— Мисля за много неща — отвърна Джек. Обърна се, изтегна се на леглото до костюма и се зави презглава. Вече знаеха, че хората от другата смяна са изолирани в съседно спално помещение и Джек се чудеше каква може да е причината за това. Пък и не му даваше мира въпросът защо драките се излагат на подобни рискове, след като Лазертаун не беше единственото находище на норцит, нито най-богатото. Освен ако целта им тук не беше норцитът. Франкен продължаваше упорито с разкопките на находището, а и Скиталците прииждаха непрестанно от около месец и като се имаше предвид, че Първа смяна бе работила на същото място, изглежда интересите на драките бяха насочени съвсем не към мините. Но защо?
Последната мисъл, която му мина през ума, преди да заспи, беше за Фрици. Не бяха открили и следа от едрия мъж. Дали му беше свършил въздухът, или бе попаднал под кръстосан огън? Трябваше да се свърже с Гейл при първа възможност. Поне това дължеше на Фрици.
Пробуди се след няколко часа. Над вратата на спалното сияеше червена аварийна светлина. Чуваше ритмичното дишане и похъркванията на своите другари. Огледа се и видя, че костюмът е подпрян до леглото му, наведен към него, сякаш се опитваше да го опази. Опита се да си спомни дали го бе оставил в тази поза, когато си лягаше.
Сигурно това трябваше да го плаши, защото Джек вече осъзнаваше, че костюмът го изсмуква, черпи сили от него и гони някаква своя цел. Но гласът и силата, която му даваше, бяха по-силни от всякакви опасения. Странно, но бе решил да обсъди този въпрос с Амбър. Дали берсеркерът притежаваше нещо повече от сляпото желание да убива. Собствен разум, инстинкти? Имаше ли мисли, може би дори душа?
Всички тези разсъждения накараха косата му да настръхне. Изкашля се смутено и се облегна на възглавницата. Даваше си сметка, че реши ли да приеме фантом за приятел, това би означавало да си играе с огъня. Обеща си веднага щом се върне, да си поръча нов костюм. Тайните на този бяха твърде страшни, за да ги разгадава.
Затвори очи и долови съвсем слаб шепот:
„Джек?“
Направи се, че не е чул нищо.
Амбър не сваляше изумен поглед от дракския командир, който слушаше протестите на Колин. Джек й бе разказвал за тези същества и преди, но никога досега не бе виждала някое от тях от плът и кръв. Или по-точно в хитинова обвивка, на каквато приличаше кожата. Тези разумни насекомоподобни се чувстваха еднакво добре на два и на четири крака, понякога носеха броня, а изострените им муцуни бяха увенчани с проницателни очи, блестящи като диаманти. Но за разлика от насекомите телата им бяха гъвкави и мускулести. Драките без затруднение говореха езика на хората и дишаха въздуха под купола на Лазертаун, само от време на време вдишваха от една малка тръбичка сякаш за да обогатят газовата смес, или може би да прочистят въздуха от миризмата на хората. Макар и неосведомена в подробности за тази раса, Амбър не се съмняваше какъв е полът на командира.
— Скъпи мой Талтос. Ако наистина сме само под домашен арест, при това заради нашата собствена безопасност, и вашият основен интерес са мините, не виждам какво пречи да разрешите на моите сподвижници да продължат работа върху находището. Няма да пречим никому. Не ни е необходима допълнителна помощ, не бих имал нищо против да разположите ваши постове в непосредствена близост, ако имате такова желание. — Колин придружи думите си с приятна усмивка. — Мога да ви гарантирам, че нямаме никакво намерение да ви контраатакуваме оттам.
— Не — изсумтя дракът. Това беше шестото поред „не“ на многобройните опити да бъде склонен на известни отстъпки. Командирът очевидно не намираше никакъв смисъл в преговорите.
— Не на разкопките или на постовете? Готов съм да преговарям с вас, но ми трябва нещо, за което да се захвана.