Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Аз ли?

Той не сваляше втренчен поглед от нея и лицето й поруменя.

— Вярно е, че ме бива да научавам това-онова.

— Казвай каквото знаеш.

— Не е нещо особено. Стават разни работи, но хората отбягват да говорят за тях. Появявали се странни психози, доколкото можах да разбера. Но пък мнозина обичат да се плашат с демони.

— Не и когато става въпрос за Първа група и находището.

— Така ли? — изгледа го Амбър.

— Да, доколкото успях да науча. Това би могло да обясни защо драките не ни пускат да излизаме, играят си с нас, а и защо Франкен, мир на праха й, ни задържаше месеци наред.

— Каква може да е причината?

— Един Господ знае. Ето защо е толкова важно да успеем да стигнем там. Трябва да зная какво става.

— Ей! Само не мисли да излизаш отвън.

Колин се разсмя.

— Не се тревожи за мен, скъпа моя. Може да съм малко вманиачен на тази тема, но не съм безразсъден. Искам обаче да знаеш, и нека това си остане между нас, че възнамерявам да предприема някои стъпки, които няма да се понравят на Талтос. Осигурих си и съучастник от Втора група, който може би ще успее да им отвлече вниманието, когато настъпи моментът.

Амбър се опита да отвърне на усмивката му, но сърцето й бе стиснато от ледени пръсти.