Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Богс довърши закуската и рече с пълна уста:

— Е, Сташ, ако не друго, поне кльопачката се оправи осезаемо.

— Това не е достатъчно, друже — изкриви устни Сташ.

Джек ги слушаше, мислейки, че Сташ е от хората, които никога не са доволни. От каквото и да било.

— Какво искаш да кажеш с това, че не е достатъчно?

— Ако искат да работя за тях, трябва да ми осигурят някои дребни удоволствия.

Джек се подсмихна.

— Аз пък си помислих, че ти можеш да им предложиш някои удоволствия.

Насядалите около масата миньори се разсмяха, а Сташ се намръщи.

— Знаеш какво имам предвид, друже.

— Разбира се. Ние всички знаем. Съветвам те обаче през следващите няколко смени да си затваряш устата и да слушаш внимателно. Все още не сме разбрали какво искат драките от нас, нито какво възнамеряват да направят. Малко предпазливост няма да ни е излишна.

Богс захвърли салфетката на масата.

— Аз също те съветвам по-малко да говориш и повече да слушаш, Сташ. Тази сутрин ще дойде новият бригадир да ни направи инструктаж, преди да ни разпределят на групи. Ако норцитът е толкова ценен за тях, защо, по дяволите, им беше нужно да разрушават мините?

Усетил, че всички са срещу него, Сташ сви рамене и изгледа ядосано Джек.

— Добре, аз ще си затварям устата, а ти ще се правиш на благородния Рицар, така ли? Не съм от хората, които да не разбират от намеци — след тези думи потъна в мрачно мълчание.

Джек отказа, когато Богс му предложи пакет със стимулираща дъвка, но останалите приеха с удоволствие. Голото теме на Богс лъщеше на светлината на лампите, покрито само отстрани с оредяла коса. Космите, които стърчаха от ушите му, се движеха енергично, докато дъвчеше. Джек се замисли, че вероятно този навик е присъщ на всеки остаряващ и губещ сили миньор — как иначе да се пребориш сутрин с болките в ставите и мускулите и да започнеш отново деня?

Изведнъж в помещението нахлу странна миризма и Джек почувства, че ръцете му изстиват. Познаваше този мирис. Скочи на крака още преди вратата да се отвори. На прага застана новият бригадир.

Перез зяпна от почуда.

— Исусе! — възкликна и мургавата му кожа побледня.

Бригадирът спря на няколко крачки от вратата. Джек едва сега забеляза, че устата му е пресъхнала напълно.

— Аз бъде капитан К’рок. Аз бъде от Милос, храбър и прочут войн, който спасил своята планета от завоеватели драки. Аз воювал дълго и упорито и спечелил това признание. Сега аз ще командва вас — милосецът оголи дългите си зъби и ги изгледа един по един.

Висок и плещест, целият покрит с гъста козина, която наподобяваше вълната на овцете, брадатият хуманоид ги разглеждаше от високо. Тъмната му козина беше посивяла, показвайки възрастта му, и докато го разглеждаше, Джек си помисли, че вижда пред себе си оживял кошмар. Беше чувал, че понякога драките приемат в редиците си победени врагове, особено такива, които са ги впечатлили със способностите си. По принцип милосите бяха измамно и предателско племе, а този тук, за да постигне подобно признание, най-вероятно далеч надминаваше по злоба и жестокост дори своите сънародници. Зачуди се как ли драките го държат под контрол.