Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Какво става?
— Малка изненада за нашите приятели насекомите.
Богс се наведе към него.
— Хайде, Джек. Слагай си костюма. Имаме нужда от теб.
По дяволите. Думите заседнаха в гърлото на Джек. Сигурно щяха да се опитат да си проправят път през някоя от галериите и да се доберат до лазерните оръдия. Ако успеят, намиращият се на орбита дракски кораб щеше да е първата им цел.
— Всички ли участват?
— Или всички, или никой. Това е единственият начин, друже.
Джек се озърна. Перез се бе облякъл и стоеше на пост до вратата, откъдето можеха да се появят К’рок и берсеркерът. Доби и Рон също се обличаха и Джек едва сега забеляза, че са внесли скафандрите в спалното. Бил, Мани и Богс бяха изправили бойния костюм и го очакваха да стане, за да му помогнат.
— Батериите…
— Заредени са догоре. Знам си работата — рече Сташ. Сетне се наведе към него и добави: — Не ми казвай, че един от любимите защитници на императора няма да се бие за свободата.
Не беше в това въпросът. Джек извърна поглед към костюма, твърде изплашен, за да го докосне. Все още не бе имал нито време, нито сили да извади подплатата, а кожата му настръхваше при мисълта за допира до нея. Ами ако берсеркерът не е там? Ако се спотайва някъде между флексобрънките и започне да го яде веднага щом Джек реши, че всичко е наред?
— Нямаме време за губене — прошепна напрегнато Богс.
Не можеше да ги остави да тръгнат на явна смърт.
— Добре — надигна се Джек и започна да се облича.
Фантом вече знаеше. Едва успяваше да сдържи нетърпението си.
„Време е, господарю.“
„Точно така, кръвожадни нещастнико.“
Богс му подаде шлема.
— Нали знаеш какво ще направим?
— Имам известна представа. Ами К’рок и берсеркерът?
— Ти ще се справиш с тях.
Джек беше доволен, че Богс не може да види изражението му в сумрака.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — промълви глухо той. — Но виж, бих могъл да прикрия изтеглянето ви и да ги задържа, доколкото мога. Става ли?
— Повече не бих могъл и да искам — Богс го шляпна по шлема и отиде да си облече скафандъра.
„Живей, сражавай се, живей“ — пееше фантом.
— Млъквай, фантом! — прошепна Джек. Най-напред провери дали са заредени оръжията.
Амбър се пробуди внезапно от нечия ръка, опряна на устните й. Отвори очи и позна Колин.
— Време е.
— За какво? — тя се надигна в леглото и едва сега забеляза, че Скиталеца е облечен.
— За диверсията, за която ти споменах. Съвсем скоро за драките ще стане доста напечено. Ленска е осигурил транспорта, намерил е глайдер и е въвел координатите на находището и управляващата програма. Сега или никога, както казват.
— А какво ще стане… — млъкна насред дума.
Той я целуна бащински по челото.
— Ти умееш да се грижиш за себе си, ако се наложи, и същото важи и за Джек. Ще ми се да не забравяш правилата на християнското поведение, които се опитвам да ти внуша от известно време.
— Аз… ще се постарая — отвърна тихо Амбър. Беше й трудно да говори, нещо сякаш я душеше. — Какво… трябва да правя сега?
— Да чакаш и да се молиш, нищо повече. Вярваш ли в Бог?
Какво да отвърне на този въпрос, след като вярваше само в себе си и в Джек. Взря се в кафявите му очи — способни да обичат и да изпепеляват.
— Понякога.
— В съдбата поне?
— В късмета.
— Както го наречеш. Добре, моли се на късмета, който ни е събрал в този момент и на това място. И никога не се съмнявай, че е било преднамерено. — Колин се изправи и излезе, следван от своя верен помощник.
„О, Джек — помисли си Амбър. — Какво ще стане сега?“
18.
Докато крачеха по слабо осветения коридор, Джек си припомняше всички неща, които бе искал да направи, но не му бе стигнало времето. Никога не се бе чувствал по този начин преди началото на битка и това го безпокоеше, ала не можеше да спре нижещите се една след друга мисли. Така и не бяха успели да открият тялото на Фрици, нито на него му се бе удала възможност да потърси Гейл и да й разкаже за изчезването на баща й. Не можа да каже и на Амбър колко много означава за него… да й разкрие чувствата, които от известно време го владееха. Беше я целунал веднъж, само веднъж, преди много време — първата им целувка. Би искал да я целува още, да я прегръща, да чувства до себе си топлото й тяло.